артинерер , nasneychev.com

#Артинерер: Национален политехнически музей

Изложбата „Киното: магия и техника”, посветена на 120 годишнината от първата кинопрожекция в България може да бъде разгледана до 19 април 2017 г.

За пореден ден температурата в София е -15 градуса, столичните улици са покрити с гъст слой сняг, а вратите на Политехническия музей не прекрачва почти никой. Бялата обвивка продължава да вали на големи парцали, а минувачите оставят дълбоки кални следи и отминават един по един, без дори да вдигат глава срещу виелицата. Затова и никой не забелязва, докато подминава входа, водещ към двор с няколко постройки. Отстрани до портите е окачен голям постер, известяващ за гостуваща изложба, а близо до него стои и старата каменна табела, на която е изписано с изгравирани букви: „Национален политехнически музей”.

По това време на годината кварталът, известен като Зоната, е най-пуст. Един от най-новите столични централни квартали е утихнал под покривката от бял сняг, която бавно, но сигурно се смесва с черната кал на междужилищните пространства. Именно тук е най-подходящото място за музея, който съхранява колекция от символи на българската индустриална революция. Един от тези символи е и архитектурата на заобикалящите го жилищни кооперации, въпреки множеството новопостроени, модерни сгради. Създаването на музея, през втората половина на миналия век, съвпада с идеята за застрояването с „най-модерни за времето си технологии” – именно с едропанелното строителство, с което кварталът има за цел „да задоволи жилищните нужди на тогавашната художествено-творческа интелигенция”. Така се появява един от елитните и модерни за времето си квартали – като бяла покривка сняг, която с времето бавно, но сигурно се превръща в черна кал в очите на българина. Днес моделът на стоманобетонното бруталистично изкуство, усъвършенстван от едни от най-значимите имена в историята на световната модерна архитектура и изучаван като основен принос от епохата на индустриалната епоха, вещото око на българина нарича грозен, а залите на Политехническия музей остават пусти.

Охраната надига глава от малката си стаичка в страни от входа, отваря прозореца си и изненадано поздравява мъж и около 10-годишно дете, които влизат в двора на музея.
– За музея ли сте? – попита той любезно.
– Да. Отворено ли е?
– Отворено е, заповядайте.
Пътеката към входа е почти неотъпкана, а табела в дясно съобщава за съществуването на странични постройки, включително и кино салон, пътят, до които не се вижда, затрупан от прясно навалялия сняг. Вратата се отваря и посетителите срещат погледа на жена, която им се усмихва очевидно щастлива, че някой влиза в толкова студен и ветровит ден. Тя им обяснява ентусиазирано за гостуващата експозиция и след като си купуват билети, ги съпровожда с любопитен поглед към празните зали.

Разговорът между двамата е тих и равномерен. Чува се едва доловимо как мъжа обяснява нещо, след което малко по-ясният и силен детски глас задава въпроси. За около час те преминават през различните колекции от експонати, отбелязващи първите използвани в България технологии, свързани с производството на различни предмети за бита, с основни български занаяти, с техника от областта на киното, телевизията, радиото, фотографията, с компютърната и изчислителната техника, космическите изследвания, както и изобретения, свързани с науката.

След малко една врата в дъното на залата се отваря и двама от служителите на музея излизат, говорейки на висок глас. Щом виждат, че има посетители, се смущават, усмихват се и отминават, говорейки по-тихо.
– Татко, защо сме сами в музея? – пита детето.
– Ами, не знам. В днешно време няма много хора, които да искат да стават изобретатели и не се интересуват от такива неща.
– Аз все пак искам да си стана изобретател.
– Това е хубаво. Най-ценната работа е тази, в която създаваш нещо полезно, както за теб, така и за околните. Ако си творец или изобретател, ти ще разчиташ само на себе си и на логиката в главата ти.
– Тогава защо хората не искат да се занимават с това?
– Защото предпочитат да използват това, което вече е измислено, да четат това, което някой друг е писал и да го повтарят без да го подлагат на съмнение.
Детето се замисля умълчано. А бащата си казва мислено, че ако него го бяха подкрепяли някога да следва мечтите си, може би и той би искал да стане изобретател. Продължават към временната изложба на тема „Киното: магия и техника”. Изложени са първите снимачни апарати, използвани в България, а писмената информация към тях разказва за първите години от историята на световното кино, като споменава най-важните имена и открития. Двамата посетители четат и бащата разяснява различни детайли – за идването на киното в България, за експериментите на фотографията, допринесли за измислянето на кинематографа и за първите държави дали тласък на чудото, което наричаме седмо изкуство.
– Франция е родината на киното. Фирмата Пате основана през 1902г. съществува и до днес, и във френските градове можеш да откриеш киносалоните им навсякъде. Знаеш ли, че първите цветни филми са били оцветявани на ръка?
– Как на ръка?
– Оцветявали са всеки кадър от лентата на ръка и при прожектитането черно-бялата лента е изглеждала цветна. Виждаш ли този плакат? Това е първият киноплакат за прожекцията на първия филм през 1895г.
– Откъде знаеш? Тези работи тук не ги пише!
Бащата си спомня с усмивка на лице как и на него едно време по-възрастните му се бяха правели на умни с информация и факти, които той не знаеше и колко малък и глупав го караше да се чувства това, като дете. Затова отвърна:
– Ако се интересуваш, някой ден съвсем скоро ти ще знаеш много повече от мен. Музеят предлага образователни програми за деца, ако искаш ще те запиша.

В този момент входната врата на музея се отваря отново и през нея влиза младо момиче. Купува си билет и започва да разглежда изложените предмети. Това веднага привлича вниманието на детето и то започва да гледа с интерес момичето. Тя го забелязва и му се усмихва.
– Добър ден! – поздравява ги тя.
– Ти изобретател ли си? – пита веднага детето.
– А, не! Имах свободен ден и реших да дойда да разгледам музея. Но не съм много впечатлена. Няма много какво да се види в софийските музеи. Почти всичко е чуждестранно.
– И все пак музеят е добре поддържан. – намесва се бащата.
– Да. Да се чудиш за какво. Не влизат много хора.
– Всичко е в ръцете на младото поколение. В България има много култура, която да се съживи и да напълни музеите.
– Кой ще се занимава? Няма пари в това. Не е чудно, че не идват туристи в София – грозно, пренаселено, мръсно.
– Като във всеки голям град.
– В по-малките е по-добре. Аз не съм от София и изобщо не ми харесва.
– А защо живеете в София тогава?
– Дойдох да уча.
– И другаде има университети.
– Кандидатствах в чужбина, но не ме приеха. И затова София.
Мъжът се замисля отново. Надеждата за прогрес несъмнено зависи от младите поколения. Замисли се за хилядите провинциалисти, които всяка година се заселват в София, само за да се оплакват колко е пренаселено и колко по-хубаво е в родните им градове. А когато ги запитат защо не останат да ги развиват, отвръщат, че там няма пари. България се празни, а София се пълни с младежи, изпълнени с негативизъм. Идват тук не за образование, а за да търсят печалба. Би било хубаво, ако младите идват в софийските университети, за да се развиват и да има повече млади преподаватели, които да предлагат съвременното мислене нужно на българския прогрес. Дали той ще успее да опази детето си от влиянието на закостенелите хорски приказки? Ако не съхрани мечтите си и желанието някой ден откритията му да влязат в музеите, ще си работи цял живот за едните пари. Е, и за да има от какво да се оплаква.

ЛИЛИЯ ИВАНОВА

артинерер , nasneychev.com
#Артинерер: Национален политехнически музей
Изложбата „Киното: магия и техника”, посветена на 120 годишнината от първата кинопрожекция в България може да бъде разгледана до 19
Read more.
#Артинерер: Музей за история на София
„Расте, но не старее”. Това е София. Столица от 1879г., носеща името на една от най-старите църкви в града, построена
Read more.
#Артинерер: Софийска градска художествена галерия
Героите и ситуациите в този разказ са несъществуващи и всяка връзка с реални лица е случайна. Изложбата е реална и
Read more.
Lilia Ivanova#Артинерер: Национален политехнически музей