Михаил Костов

#Interview: Михаил Костов

Ти си един от най-големите фенове на „Хари Потър” и години наред поддържаш българската фен общност. Всекидневно пишеш статии, които дават информация на българите за магьосническия свят. Какво те мотивира да продължаваш и да развиваш тази дейност?
Още на първия въпрос се затрудних какво да отговоря. Хубаво като отговор би било това, че искам „Хари Потър” да достигне до колкото се може повече хора, или пък че се стремя да запазя манията колкото се може по-дълго жива, като поддържам страстта на феновете и като се опитвам да я разпаля отново там, където вече е загаснала. Истината обаче е, че единственото, което ме мотивира е удоволствието, което изпитвам. Обичам да се заровя в различните издания на „Хари Потър” на български, за да търся грешки в превода, обичам да търся неща в оригинала, за да разбера по-добре какво е искала да каже Роулинг, обичам да се събирам с фенове и да разнищваме най-дребните детайли в книгата, за да открием някаква нова гледна точка. Знам, че това говори зле за мен, но не бих се занимавал с каквото и да е, ако не ми е приятно.

Продължава ли да се увеличава интересът към поредицата и дали новите книги и филми са причината за това?
Последните месеци на миналата година наблюдавахме едно събуждане на Хари Потър манията и причината за това са „Прокълнатото дете” и „Фантастични животни и къде да ги намерим”. Разбира се, фен обществото днес не може да се сравнява с това от периода 2004-2007, но моята прогноза е, че през следващите години манията ще се върне напълно. Все пак киното е много по-лесно за възприемане от литературата, така че предстоящите четири филма на Роулинг ще достигнат до повече хора – нови фенове и такива, които от години обичат света на магьосниците.

Четат ли децата от новото поколение „Хари Потър” или предпочитат новите фентъзи поредици? След като ти си казвал, че именно Джоан Роулинг е проправила пътя за този жанр, как ще коментираш съвременния детски и младежки избор?
Да, децата четат „Хари Потър”. Сигурен съм, че по-голямата част от четящите деца са прочели книгата. Може да се каже обаче, че инициативата не е на самите тях, а на родителите, които купуват книгата с надеждата да ги запалят по литературата. И явно това работи, защото повечето от по-малките деца, с които съм говорил за книги казват, че са започнали да четат именно с „Хари Потър”. Останалите фентъзи книги за младежи идват след това, а децата посягат към тях, за да преживеят пак нещо подобно. Неслучайно поредици като „Здрач” и „Пърси Джаксън” са представяни като новия/следващия Хари Потър.

Колкото до това дали Роулинг е проправила пътя пред този жанр, по-скоро бих казал, че проправи път пред много по-голям диапазон от жанрове, включително съвсем не фентъзи и съвсем не детски книги като „50 нюанса сиво”. И това не е задължително нещо хубаво, защото никога преди Роулинг литературата не е била толкова комерсиална, колкото стана след „Хари Потър”.

Ако имам деца (те съответно ще бъдат ХП фенове преди да се научат да четат), бих се постарал да ги насоча по пътя на читателското им развитие. Няма лошо едно 9-10 годишно дете да чете „Дневникът на един Дръндьо” или „Пърси Джаксън”, но не бива да остава само в един жанр – трябва да надгражда и да търси нови неща. Сигурно звучи странно човек, който е чел толкова пъти като мен една и съща книга, да говори за разнообразие, но съм се убедил, че само ако човек има по-голям опит с литературата, може да отвори отново любимата си книга и да я възприеме по нов начин.

Има ли повече фенове в България в сравнение с други държави? Привлича ли българското участие в книгата повече внимание в България?
Наскоро излязоха много стряскащи статистики за грамотността на младежите в България, така че не мисля, че има повече фенове, отколкото в чужбина, на която и да е книга, освен може би на някоя уж писана от известен поп-фолк изпълнител.

Иначе да, ролята на Крум привлича внимание и често хора, които не са чели книгата и не са гледали филма, когато разберат, че съм фен ме питат наистина ли има нещо за България в „Хари Потър”. Но явно не е достатъчно, че да прочетат книгата или поне да научат името на Виктор Крум.

Тази незаинтересованост малко ме изненадва, защото Виктор Крум, макар и измислен, е един от най-известните българи в световен мащаб – все пак е първото гадже на Хърмаяни Грейнджър.

Разкажи за наградите, които си получил за дейността си.
Най-голямата награда за дейността ми е съпругата ми. Тя дойде на една среща на клуба и каза, че е много голяма фенка на „Хари Потър”. Аз ѝ казах да докаже, тя доказа и се оженихме.

Иначе имам награда от Националния Хари Потър фен клуб „Потър Мания” за особени заслуги към българската фен общност, както и две награди от Националния клуб за фентъзи – „Рицар на Цитаделата” лично за мен и „Сайт на годината” за Хари Потър сайта, с който се занимавах.

Мислил ли си да създадеш неправителствена организация, която да официализира дейността ти? Имаш ли нужда от подкрепа и финансиране за реализация на идеите ти?
Не мисля, че е необходимо дейността ми да бъде официална. Както и по-рано споменах, аз съм малко егоист и не си поставям цели от рода на „Да запалим децата по четенето”. Аз обичам „Хари Потър”, обичам да си казвам мнението и обичам някой да се интересува от мнението ми.

Колкото до финансирането, мислил съм си колко ще е хубаво да можем понякога да организираме срещи, каквито някога организираха от „Потър Мания”. Една среща с подаръци и награди привлича много повече хора. От друга страна обаче, повече хора не винаги значи по-добра среща. В клуб „Daily Potter” държим да идват фенове, които са чели „Хари Потър” поне веднъж, за да могат да участват в дискусиите.

За известно време този проблем може би ще се разреши, защото предстоят няколко години на голяма ХП мания, така че разни комерсиални организации като кина, издателства, книжарници и молове ще организират събития. Така ще се забавляваме и ще печелим награди там, а в клуба ще си се занимаваме с четене и дискусии. Мен ме устройва, защото като съм на такова събитие веднага набелязвам тези, които изглеждат по-запалени по „Хари Потър” и ги каня да ми видят страниците.

Ти си и блогър. Какво можем да намерим в личния ти блог?
Може да се намери почти всичко. Започнах да си водя блог преди почти 9 години, когато Facebook не беше толкова популярен и блоговете бяха нещо модерно. През тези години съм писал за всичко, което ме е развълнувало по някакъв начин – книги, филми, сериали, неща по света, които ме тормозят.

Всъщност блогът вече не е съвсем личен, защото реших да го направя семеен и насърчавам жена ми да пише в него. Тя е най-четящият човек, когото съм срещал, но не обича много да пише и рядко се включва.

С какво друго се занимаваш? Пишеш ли художествена литература и планираш ли авторска кариера?
През по-голямата част от времето се занимавам с мъгълската си работа в голяма информационна агенция. Не ми остава много време за писане, защото съм страшно недисциплиниран – мога да седна в 20ч. с намерение да пиша и в 3 да се усетя, че гледам клипчета в интернет и не съм свършил нищо.

Иначе преди пишех и мечтаех да се занимавам с това. От много малък обичам да пиша, защото винаги съм се изразявал по-добре по този начин, а обичам и да чета и винаги съм имал усещането, че разбирам авторите и че много компетентно мога да кажа кое е написано добре и кое не.

Оказа се обаче, че това не е за мен. Осъзнах, че някои хора са по-добри читатели, отколкото писатели. И това не е лошо – не го приемам все едно съм си загубил мечтата, просто разбрах, че съм мечтал за грешното нещо.
Все още обичам да пиша и не мисля, че има по-хубаво чувство от това да напишеш перфектното изречение, с което да изразиш мнението си кратко и ясно. Така реших да се занимавам с журналистика.

Пожелай нещо на читателите на това интервю.
Понеже от известно време не съм казал нищо за „Хари Потър”, пожеланието ми ще е свързано с книгата.

Пожелавам на тези, които не са я чели, да я прочетат, а на тези, които са я чели, да я прочетат пак. Джоан Роулинг е вложила много време, старание и любов в тези книги и е много тъжно, когато някой не успява да вникне в дълбочината им, защото е прекалено концентриран върху завладяващия сюжет.

А, и ако някой мисли, че нещо не е наред в книгата, да ми пише. С радост ще му обясня какво не е разбрал.

LILIA IVANOVA

Lilia Ivanova#Interview: Михаил Костов