#ShortStory: НАШИЯТ СВЯТ? [част 5]

Кейт Томпсън: Капитанът ми се представи, но името му не ми звучеше така, сякаш е от Земята.

Капитан Рагатх’дейн: Здравей Кейт! Името ми е Рагатх’дейн и съм текущият капитан на космическата станция Анриел. Знам, че имаш много въпроси, както и ние имаме въпроси към теб и твоя свят. Но първо има нещо, което трябва да знаеш. Ние не сме от Земята и все пак сме на 100% идентични, защото сме един и същ вид. Вие се наричате Хора, а истинското наименование на нашата раса е Ерутан. Ние съществуваме от приблизително 2000 години (ерутанско време) или 74 600 000 000 000 (землянски) години. На всяка планета времето тече десетки хиляди пъти по-бавно от времето, с което пътува станция Анриел из открития космос. Това, което знаем е, че сме родени от светлината. Първият ни дом се е наричал Нисис. Нашите прадеди са разбрали, че рано или късно светът ни ще умре и са намерили решение в това малцина да я напуснат в търсене на нов дом. Станция Анриел лети из космоса вече 8 поколения. Това, което правим е да намерим нов дом, подходящ за нас и да го населим. Оставяхме малко хора от нас, едва 20 души, от които 10 мъже и 10 жени, които да дадат старт на нова колония. Нo никога не спирахме търсенето, защото ни стана ясно, че във вселената, колкото и перфектен да е един свят, рано или късно умира. Понякога намираме подходящ свят за нас, но вече обитаван от агресивни видове, които не биха могли да живеят заедно с нашата раса. Така се случи и с Земята. Преди 2 години (ерутанско време или 65 милиона землянски години) пристигнахме на земята. Показателите ѝ бяха перфектни, за да се колонизираме на нея. Но бе обитавана от вид, който нарекохме Маери, вие ги наричате Динозаври. Някои от тях бяха 40 стъпки по-големи от нас, но с умствен капацитет едва 0,03% от нашия. Елиминирането им не бе проблем. Оставихме също и постройките, които наричате пирамиди, за да могат един ден да ви научат на архитектура.

Кейт Томпсън: Защо хората са пазили това в тайна от нас? Имали сме погрешна вяра, която ни е разделяла и предизвиквала войни. Как са могли хората, които знаят за това, да гледат как светът ни умира? Можеше да не се стига до там, ако това не бе пазено в тайна.

Капитан Рагатх’дейн: Кейт, хората не знаеха за това. Десетте двойки, които изпращахме създаваха деца. Предаваха им основни навици за оцеляване, учеха ги да си строят домове и ги насърчаваха да изследват. Един ден, когато остареят и умрат, тайната умираше с тях.

Кейт Томпсън: Но защо?

Капитан Рагатх’дейн: На борда на Анриел имаме наука събирана от 470 светове в продължение на трилион години и все още не сме намерили отговори, за това каква е нашата цел. Как една колония би се развила, след като знае, че няма надежда, че няма смисъл, че няма в какво да вярва и че трябва да живее само за да умре? Когато не знаят, хората намират в какво да вярват, започват да изпитват различни чувства, чувства, заради които си заслужава да се живее. Започват да изследват, това ни е в кръвта. Единственият смисъл да продължаваме да търсим отговори във вселената е, като създаваме колонии, които живеят в продължение на милиони години и когато светът им е на път да умре се връщаме, за да спасим малцината оцелели от тях, които да разкажат какво са открили и дали въобще нещо са открили. Така вместо да изживеем годините си на едно място с помощта на промените във времето в различните светове, имаме безкрайно време да поддържаме човешката раса жива и да продължаваме да изследваме вселената. Не винаги светът се развива добре. Понякога хората живеят в хармония с природата и не научават, какво е насилие, не разбират какво е алчност. Понякога научават точно обратното и се избиват едва в началото на развитието си. Много често, докато се върнем, вече нищо не е останало. В различните светове, хората изобретяват различни неща, говорят различни езици, придобиват различни маниери. Забеляза ли, че ние носим тези малки устройства, прикрепени на челата ни. Те помагат на нашето съзнание да се свърже с това на хората, които прибираме от различните светове. Ние не говорим землянски, имаме съвсем различен език от този, който вие сте развили. С това устройство моето съзнание разпознава думите, които ти изричаш и аз мога да изрека всички думи, които някого си прочела, написала, чула или видяла през живота си. Пропътували сме десетки галактики и до сега не сме срещали вид по развит от нашият, дори нищо близко до това, което сме ние. Вселената е безкрайна. Представлява нещо, като да поставиш едно огледало срещу друго. Получават се безкрайни образи. Това открихме и ние достигнахме предела на първата галактика, в която бяхме и пред нас видяхме да стои отново същата галактика, като изображение в огледалото, но с живот в него. Макар и да беше огледален образ на предишната всеки живот в нея се бе развил по различен начин, защото дори най-малкото събитие променя бъдещето на всеки свят. Сега приближаваме съзвездието Ахаринтан. Там открихме нова планета подходяща за колонизация. Отново 10 мъже и 10 жени от екипажа на Анриел ще дадат ново начало на човешката раса нов шанс и след няколко години, когато се върнем за тях светът им ще е живял над 50 милиона години и ако има оцелели , както на Земята ще чакаме да чуем тяхната история, техните открития. Когато си готова ще се радваме да чуем твоята история.

Кейт Томпсън: Имам само един последен въпрос. Как ни открихте в тази дупка, в която се бяхме скрили на земята ?

Капитан Рагатх’дейн: Просто отидохме на единствената точка на земята, която показваше живот.

Кейт Томпсън: Мога ли да остана сама сега капитане?

Капитан Рагатх’дейн: Разбира се, Кейт.

„Репортер”: Какво се случи после?

Кейт Томпсън: Не мина много време преди да приема случилото се и започнах да предавам това, което знаех за нашата колония. Разказах за трудностите, през които сме минали, боговете, в които сме вярвали, какво знаем за човешките чувства и емоции.

„Репортер“: Благодаря ти, Кейт. Оставям те да си почиваш.

Кейт Томпсън: Минаха 39 години, от както екипажът на станция Анриел ме спасиха. За това време гледах как даваме начало на колонизация на 18 свята и скоро ще достигнем съзвездието Нурим, където една планета чака да приеме новите си обитатели. Научавахме винаги по нещо, но никога това защо сме тук? Защо живеем? Може би това е отговорът, просто за да живеем, да вярваме да изпитваме чувства и да не спираме да изследваме. Защото човешките чувства и емоции, желанието да изследваме е по-голямо от Вселената.

Край?

Към първа част
Към втора част
Към трета част
Към четвърта част

PAVEL ATANASOV

Pavel Atanasov#ShortStory: НАШИЯТ СВЯТ? [част 5]