#ShortStory: НАШИЯТ СВЯТ? [част 4]

Кейт Томпсън: Приближихме се до люкa на бункера и зачакахме да бъдем спасени. Изведнъж той беше изтръгнат и студеният въздух нахлу много бързо. Видяхме хора в специални костюми и шлемове, които не бяхме виждали преди. Помня, че ни упоиха и ни прибраха в нещо като спални чували. Мигове преди да заспя успях да мерна с поглед кораба им и се уплаших, защото не приличаше на нищо, което хората от земята притежаваха. Дали бяха извънземни? Тогава заспах. Следващото нещо, което помня е, че се събудих тук в една от стаите. Вътре имаше легло, стол и маса, нищо друго, освен това, че на масата имаше растение, което бях сигурна, че не съществува на земята. Изправих се и тръгнах към прозореца. Видях планети, видях, че се намирам в космоса и нямаше никаква следа от Земята. Разбира се, нормалната реакция беше, че се разпищях. Започнах да викам и да тропам по вратата. След малко тя се отвори и едно от тези същества влезе. Загледах го в лицето и се разплаках. Беше човек.

Започнах да изстрелвам въпроси, кои са, къде сме, колко хора оцеляхме на Земята? Това бе млада жена не на повече от 20 годишна възраст. Тялото и бе много развито. Висока около 1.75м. Лицето и толкова гладко и чисто, красиви пъстри очи и дълга светла коса. При всички положения тя не беше преминала през това, което преминахме ние. Каза ми, че ме води при капитанът на кораба и всички въпроси ще ми бъдат отговорени. Докато вървяхме към неговата локация, аз разглеждах с огромен интерес величието на станцията. До там докъдето аз виждах сигурно беше с размерите на средно голям град. Виждах толкова много хора. Всички бяха много спокойни, сякаш нищо не се беше случило. Попитах я колко от хората в бункера са спасили? Оказа се че от всички 143-ма души сме оцелели само четирима. Казах ѝ, че нямах абсолютно никаква идея, кога сме успели да се развием толкова и да създадем такава станция, та да можем жителите от Земята да пътуваме из космоса. Момичето ме погледна и това, което най-много ме изненада е, че каза Ние никога не сме живели на Вашата планета

Оставиха ме да чакам в голяма кръгла стая, с голяма кръгла маса по средата, заобиколена от много столове, сякаш това бе стаята им за конференция. След малко влезе и капитанът. Това беше вторият човек от техните, които видях от толкова близо. Бяха като нас, но много по-развити, много по-здрави. Тогава той ми се представи и започна да говори. Нещата, които ми каза промениха всичко, в което някога съм вярвала…

Край на четвърта част.

Към първа част
Към втора част
Към трета част

PAVEL ATANASOV

Pavel Atanasov#ShortStory: НАШИЯТ СВЯТ? [част 4]