поезия

#RILA17: Поезия

#RILA е ежегодна експедиция на студенти под мотото „Докоснах Рилски манастир”, която обхваща множество от изследователски сфери – старобългарска литература, старобългарски език, антропология, архитектура, фотография и др. Главните цели на това теренно проучване са да се разширят знанията, да се анализират наблюденията над студентите, които посещават манастира за първи път и да се направи иновативна международна визитка на културния паметник чрез тематични задачи с творческо мислене, които ще бъдат качени тук и преведени на няколко езика. Спонсор на този проект е Националното представителство на студентските съвети.

#RILA е с номинация за годишна награда от Българска асоциация по информационни технологии през 2014г. През 2015г. представя България на европейски конкурси за проекти, свързани с културното наследство и студентското творчество. Експедицията е в списъка с инициативи, с които организаторите са наградени с второ място на Националния конкурс „Носители на просвета 2016”, под патронажа на министъра на образованието и науката.

sponsors

За Рила с любов

Аз исках да напиша просто стих,
но се получи откровение,
исках да опиша леса красив,
тишината, липсата на напрежение,
планинския поток пенлив,
прилива на вдъхновение.

Това намерих в Рила аз,
това открих сред нейните прегръдки.
Сега описвам аз със страст
горите ѝ девствени и гъсти.
Пътнико, заслушай се в моя глас
и повтори моите стъпки.

Пийни вода от извора горски,
за да забравиш тревогите хорски,
под сянката на вечните дървета се поспри
и се заслушай ти ….
Чуй как пеят птичките,
и как жужат пчеличките.
Излегни се на тревата,
почувствай по нея росата.

Тогава опиянен от красотата,
ще се завърнеш в своя дом – земята,
ще потънеш в недрата ѝ,
от градските ежедневни грижи се скриеш,
ще се събудят сетивата ти,
и себе си ще преоткриеш.

И няма да искаш да се върнеш назад
към суетата на големия град
и към изпълнения с грижи свят.
Ще осъзнаеш, че Раят е на Земята,
той е тук – в планината.
Ще се роди в теб един блян –
завинаги да останеш в този природен храм.

Защото в Рила всяка птичка лети волно
и всяка сърна прескача свободно.
В Рила ти се чувстваш прероден,
с воля за живот си зареден
и към небесните висини устремен.

Пътнико, повярвай,
не може с нищо да бъде сравнен,
дори само за ден
допирът с Рила е БЕЗЦЕНЕН.

Михаела Нанева

sponsors

Рила, Рила

Рила, Рила, супер си, велика,
вечна си, чуй как се вика.
Природа зелена, природа красива,
природа обичана, природа дива.

Рилски, манастира е създал,
и после отшелник е станал.
Рилски, пещерата е градил,
и духа му се е подмладил.

Рила, Рила, толкова си мила,
ще се идва при тебе Рила.
Манастира ще се посети
и до пещерата ще се долети.

Рилски, манастира, пещерата,
това е Рила – толкова свята.

Виктор Нанев

sponsors

ПРИВЕТ, РИЛА

Привет, Рила! Дойде при мен, чудновата, мила.
Докоснах теб, природата ти нежна.
Почувствах те все тъй пищна, младолика.
Замечтах се отново да те видя скрежна.

Съхранила ти бе духа си,
Паметта за светеца не остава в сянка.
С негова помощ спасява се всеки,
Щом преодолее склоновете ти во Веки.

Кристиан Неделчев

sponsors

Иван Рилски

Роден в селце малко, на име Скрино.
Израсъл в горите. Под небето синьо
пасял той овцете, но щастлив не бил.
Друга роля Господ бил му отредил.
„Животът светски е пълен със злоба –
товар тежък, що човек носи до гроба.
Живот пълен с мъка, а смъртта накрая
избавя човека и хвърля го в рая.
Живот с цел неясна, със скрита поука.
„Ще се отвори на тоз, който почука” –
казал е навремето мъдрий Матей –
„За да не бъдеш съден, да съдиш недей!”
Съдът е един и няма спасение
за грешния, що е извършил падение.
Мир и покой съвестта му не знае
докато се за греха не покае.
Защото да стигне царството небесно
за човека грешен никак не е лесно.
Трябва да остави дом, огнище родно
и да заживее на Бога угодно.
В този свят греховен, пълен със лъжи,
трябва да избавим нашите души.”
И така, изпълнен с тъга и тревога,
той реши, че трябва да прослави Бога.
„Нейде във гората, в Рилската пустиня,
някъде далече трябва да замина.
Мене не ме радва живот на пастир.
Искам да избягам от коварний мир.
Господ да ме води, както аз сам водих
стадото овце и през горите бродих
да го отведа на мястото, където
чиста е реката, светло е небето.
А до хоризонта тучните ливади
се простират сутрин в светлина огряни…
Трябва да подиря мир и тишина,
за да излекувам своята душа.
А за да живея в мир, трябва, знам,
на пост и молитва да се отдам.
И като отшелник да потърся рая.
Накъде да тръгна и ази не зная.
Трябва да избягам от света жесток,
нейде в планината да намеря Бог!”
С тези думи той се със дома сбогува…
Много дни и нощи безспирно пътува
по пътеки скрити в мрачната гора.
И стигна веднъж до една пещера.
„Тази Божа стряха дом ще бъде мой,
тук ще се моля, ще търся покой.”
И в пещерата заживя занапред.
От светските блага се отказа с обет
и премина той в служба на Бога,
за да забрави всяка земна тревога.
Измина се време, дните се редяха.
Със силната си вяра се прослави монаха.
Хора различни се стичаха тука
и „се отвори на всеки, който почука”.
Много души той от злото избави,
чудеса безбройни монахът направи.
До всяко ухо стигна неговата слава,
стигна даже и до Велики Преслава.
Дори сам цар Петър, син на Симеон,
пред Чудотвореца стори поклон.
Макар от далеч – от скалата отсрещна,
поклона на царя монахът посрещна.
Плодовете прие, но златото отказа
и своето смирение по тоз начин показа.
А царят бе радостен да види този мъж,
славата комуто се ширеше надлъж.
Минаха години, времето летеше.
Забравил злото, щастлив той беше.
Събра ученици, съгради манастир –
дом на монасите, живеещи в мир,
напуснали света, за да намерят рая
и да следват своя учител до края…
Иван Рилски се казваше този монах,
към когото и дяволът изпитваше страх.
Щедро от своята мъдрост раздаваше,
а на учениците свои той казваше:
„Обичайте Господ, не тачете среброто,
защото среброто е извор на злото.
За греха се покайте и на душите
ще ви олекне и спокойно ще спите.
За грехове аз да съдя не мога.
Този, който съди, е само Бога…
Живейте почтено, живейте честно
и ще ви приеме царството небесно.”
И веднъж усети, че дошло е време
към това царство и той да поеме.
И в уединение, от трепет обзет,
Иван Рилски написа своя завет.
А щом това стори, почука на райските порти…
…и му се отвори.

Иван Савов

sponsors

Nas Neychev#RILA17: Поезия