#Tiara: Ежедневните безобразия

Имаше една поучителна история за мишката, която предупредила останалите животни, че човекът е поставил капан за мишки. Те, разбира се, смятат, че това не е техен проблем. Накрая само мишката останала жива…

Много е удобно да се правим, че не виждаме проблемите на другите, а да играем на ударени. Докато не станем ударени… Тогава търсим помощ, нали? А дали някой ще се отзове, след като не е негов проблем?

Градският транспорт е забавно място. Добре, че е музиката, за да се изолирам от всички хора, но за нещастие, някои от сетивата ми остават незащитени… Пътниците са различни видове, но ясно се отличават два – тези с остър бронхит и разпространяващи зарази и другата крайност – тези, които явно толкова се боят да не се разболеят, че още от 7 часа сутринта взимат противовъзпалителната доза чесън и ракия, която убива всякакви вируси… И не само. Съществува трети вид, които се качват във вече претъпкан автобус и виждат, че лицето ви е размазано на стъклото, но все по-настойчиво ще ви повтарят „ВЛЕЗТЕ ПО–НАВЪТРЕ!!!”.

Аз пътувам права, без да се държа. Така си тренирам мускулите и баланса. Само че когато работя на две места, както и повечето хора на моята възраст (или ходят в университета и на работа) в един момент, иначе на външен вид приятното ми, стегнато младо тяло изпитва нужда да седне. Не само да седне, а да легне и да се събуди следващата седмица. Но недай си Боже, някой млад човек да седне в градския транспорт, както споменах – не сядам, но има случаи, в които ми е прилошавало, имала съм травма или просто съм умирала за сън, след като по 15 часа на ден съм на крак… И понякога позирам на един крак по 7 часа на ден, буквално. Сядам… И чувствам как всички ме гледат, говорят си на висок глас за възмущението си от моята кратка почивка, все едно съм най-долното и бездушно същество, защото аз – младата, сядам, а сега когато се качи някоя баба или някой дядо, къде ще седне? Когато сте толерантни към възрастни само защото са възрастни, можете да бъдете такива и към изморените младежи, които не си седят вкъщи по цял ден да гледат индийски сериали.

Пушенето в градския транспорт било забранено? Тогава да наемат шофьори-непушачи. Макар на отворен прозорец, димът прекрасно си се завърта в автобуса и бива вдишван от малки деца, бременни жени, болни хора и представете си – астматици! Щом аз не мога да запаля цигара в обществен транспорт следва, водачът му също да спазва това правило. Подавайте сигнали, става въпрос за здравето ни. Аз се опитвам да го правя редовно.

В превозните средства има места, определени за инвалидни колички, но някой замисля ли се как, дори бебешка количка, се качва по стълбите на автобуса? Очевидно, нещата не са доизмислени и това не е проблем само в транспорта.

Асансьорът в моя университет не работеше 4 дни… „Какво те бърка теб?” – пита ме една колежка. Ние имаме колежка на инвалиден стол и тя не е единствената такава в университета. Щом се осигурява обучение на хора с увреждания, за което поздравления, редно е да се осигури и достъпът им, нали? Не мисля, че е нормално четири поредни дни да виждам как момиче в количка идва до университета си, чака и си тръгва, изпускайки материал, защото в крайна сметка иска да научи нещо.

Е, това е само малка част от някои ежедневни безобразия, които ни заобикалят, но ние някак случайно пропускаме или поглеждаме снисходително. Можем да живеем, защото не знаете кога може да се озовете в капана за мишки.

TEDDY RUSSEVA

Teddy Russeva#Tiara: Ежедневните безобразия