Следи във Венеция Venera nasneychev.com

#Venera: Следи във Венеция

Има безброй пътеписи за венецианското изкуство на различни езици, от различни страни, от различни очи, сърца и копнежи. Всеки говори за любов, вечност, романтика, история, архитектура и изкуство. Но някой разказа ли Ви за смешната страна на венеца на Италия?

Разказа ли Ви за смелостта на една жена да се образова?
Или за малката „българска“ следа, която може да открием тук?
Разказа ли Ви за хората, които идват, и тези, които осъществяват мостовете между незнанието на туриста и вечния град?
А сподели ли с Вас това, с което си тръгна тайно и дълбоко в сърцето?

Нека да Ви светна, драги читателю!

Тайната на Вечния град е в безкрайните му ъгли. Всеки ъгъл пази част от мозайката, която всеки от нас сглобява в съзнанието си, когато се разхожда из малките или големите улици, които представляват един огромен лабиринт.
През ноември има доста азиатци, което контрастира с представата на средностатистическия европеец, дошъл да обогати своя мироглед.

Навсякъде има табели, но всеки човешки път е индивидуален.

Моят ме отведе бързо до прословутия площад „Сан Марко“. За щастие, рано сутрин той беше почти празен. Спокойствието на лагуната те обгръща за миг и никак не ти се сбогува с него, когато след часове всеки свободен сантиметър се окупира от хора, търговци, гълъби и чайки.

Именно чайките, а не гълъбите, са твоите най-големи врагове. Нахални и акливи, те изтръгват най-вкусната пица или закуска, която се опитваш да хапнеш на спокойствие. От тях можеш да се скриеш само в затворените пространства на града, но не и от погледите им. Те винаги знаят, когато ядеш нещо вкусно.

А някой гълъб просто е кацнал на фенер и съзерцава случващото се наоколо. Така са правили дедите му и преди век, преди два, три… Когато същите сгради са били обитавани от други хора, чиито истории няма как да ни разкажат.
Докато се въртиш из коридорите с безкрайни номера на врати, може да излезеш изведнъж на канал Гранде, който винаги кипи от живот. Свиеш ли настрани в един от ъглите, ще забележиш семпла и проста като оформление плоча, посветена на Elena Cornaro Piscopia – първата жена в света, която през 1678 г. получава докторска степен по философия.

Когато се запознаеш с невероятната ѝ история, не можеш да си представиш как една крехка жена е била университетски лектор по математика. Но дори още по онова време, над век преди Френската революция, е била уважавана и широко ценена като име в тогавашния европейски научен свят.

Няколко ъгъла след това може да попаднеш на оживената улица Мерчерия (Merceria), главната търговска улица на Венеция. Като може да видиш внушителна сграда, която представлява църквата „Сан Салваторе“ (The Chiesa di San Salvatore), по-известна като „Сан Салвадор“ (San Salvador).

Малко българи или поне студенти, които са изучавали старобългарска литература, са чували за Теодор Стратилат.

Мощите на светеца са били откраднати през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от кръстоносците. Преди това те са се съхранявали в църквата „Св. София“ в Несебър. За този период от историята е важно да отбележим, че в продължение на 62 години (1201-1263 г.) Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Стара планина, е бил трайно включен в пределите на българската държава.

При основаването на Венеция, заедно със св. Марко, св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. А да стоиш на метър от тленните му останки и съзнателно да се пренесеш в друг век, българска земя и църква, разтуптява сърцето ти за векове, когато се е ковала българската история. А настоящият момент е мост отвъд времето, кръвта и съзнанието ти.

Идвали ли сте с приятели, сами или с голяма туристическа група?

Лаура, наполовина българка, просто изскочи пред мен и останалите. Тя имаше перфектно произношение. А осанката ѝ говореше за комбинация от хубави гени. За момент поздрави висок, възрастен човек, който ще запомня за цял живот.
Той беше Ниньо, най-възрастният екскурзовод във Венеция. Доста над 80-те, които не би му дал никой, защото лицето му светеше в широка усмивка, когато видя групата, готова за туристическа обиколка.

А колко минуси имат тези групови посещения? Казват, че са ужас за пътешественика. Но понякога значат нещо много повече.

Лаура беше гражданин на Венеция. Човек, който можеше да ти разкаже всичко, което искаш да знаеш, попиташ или опиташ. Тя беше памет, която тепърва ще се пише в някоя книга. Беше свидетел на всеки час, ден, сезон, година, празник или трагедия, всичко, което се случва във Венеция.

А един живот не би стигнал да разкаже дори за собствените си изживявания в този голям град музей, лабиринт, чийто коридори имат ъгли. Те ще покажат на всеки нещо малко от себе си или всичко. Зависи с какво време разполагате и доколко ще се впуснете в изучаването.

Онова, което аз взех със себе си и ще запазя дълбоко в душата си, е спокойствието и представата, че където и да отида, може би ще попадна на следа, която да идва от моята родина.

VENERA DIMITROVA

Venera Dimitrova#Venera: Следи във Венеция