#Артинерер: Музей за история на София

„Расте, но не старее”. Това е София. Столица от 1879г., носеща името на една от най-старите църкви в града, построена във византийски стил през IV век. Всяка година на 17 септември София чества своя празник. На 17 септември 2016г. Музеят за история на София обяви безплатен вход за всеки, който желае да се запознае с колекцията му от артефакти, събирани през вековете.

Двете жени прекрачиха входа в ранния следобед. Сдобиха се с карта на обекта и се заоглеждаха. Досега не бяха влизали в сградата на бившата Централна минерална баня. Преди да влязат забелязаха декоративната система, украсила фасадата, типична за едновремешната българска и византийска архитектура, но френският термин „ар нуво” не им дойде на ум. Вероятно, ако някой им беше обърнал внимание за връзката с виенския сецесион и епохата на Густав Климт, името щеше да им бъде познато. Но това на Харалампи Тачев е толкова чуждо за повечето българи, колкото и влиянието на сецесиона върху следосвобожденската ни архитектура.

Музеят беше пълен с хора. В обикновен ден вероятно би бил доста по-пуст, но безотказната реклама „Вход свободен” бе привлякла вниманието на много софиянци през съботния ден. Двете жени не бяха сигурни дали ще намерят нещо интересно за тях в музея – все пак това е България, вероятно ще се натъкнат на стари предмети и непонятни за тях книжа. Потокът от хора ги отведе директно на втория етаж. Първата зала, в която влязоха наслуки, съдържаше мебели и дрехи, представители на най-модерните тенденции за края на XIX и началото на XX век. В близост до всеки кът с отделна композиция, бяха поставени табла с информация за собствениците и историята на обектите. Повечето от тях бяха внос от бутици в западноевропейските столици. След освобождението България влиза с пълна сила в епохата на световния модернизъм. Строи се Царският дворец в София, започват да се устройват първите балове и в живота на хората навлизат вечеринките. Това налага нуждата от модерно облекло сред аристокрацията.

  • Ама модерно са се носели! – възкликна еднатa от жените, гледайки снимка на мъж и жена в екстравагантни за периода дрехи.
  • Да-а… Тази рокля сигурно е от коприна! – добави учудено и втората, застанала пред манекен в дизайнерски тоалет от началото на миналия век.
  • Пишеше, че хората са си внасяли дрехи от Виена, от Париж…
  • Аз съм чувала, че и у нас е имало много виенски архитекти по онова време. А във Виена какви неща са строили, нали бяхме миналата година. Имаше един дворец Белведере, май се казваше… той си е грандиозен, европейски, с градини, скулптури и всичко.
  • Кога е строен?
  • Ами не знам точно… отдавна. Но сега хората са си го направили на галерия, вътре с картини на разни стари художници. Трябва и у нас така да правят.

Бързото навлизане на България в европейските аристократични стандарти е нещо впечатляващо не само за двете жени. В една съседна зала млада двойка се задържа продължително пред голям ръчно изрисуван документ, служил за награда на членове на Българския червен кръст преди около век. Залата съдържа множество документи, сертификати, проекти за корици на книги, постери, брошури, модели за планове на сгради и други. Наблизо няколко младежи разглеждаха рисунки правени по стихосбирката на Пенчо Славейков „Сън за щастие”. Двете жени неволно се заслушаха в разговора им. Явно те скоро бяха ходили на фотографска изложба на студенти на същата тема. Снимките от нея ги бяха впечатлили, но сега обсъждаха колко повече труд е бил вложен някога в изработването на рисунките. Темата се загнезди в съзнанието на случайните слушатели и разговорът им доби подобна насока. Когато човек е недостатъчно осведомен по определени теми, бързо превръща мнението на околните, било то и непознати, в свое собствено.

  • Много е било трудно да се изписват всички тези документи на ръка.
  • Да, те и книгите сигурно така са преписвали.
  • Колко красиво е изработено всичко, много старание и време е било нужно.
    В същата тази зала се помещаваше и проект за герба на София. Лентата с надписа „Расте, но не старее” все още не е била добавена върху него. Началният вариант на герба е бил изработен за известното изложение в Париж през 1900г. Двете посетителки подминаха експоната и името на Харалампи Тачев – създателя на герба, за пореден път остана незабелязано от тях. Той изработва проекта докато е все още студент и остава поредния пример за таланта, мотивацията и дейността в лицето на младите.
  • А аз вчера говорих с братовчед ми от Варна, и неговите внуци били хванали същия грип, като малкия. – продължи първата жена.

  • Те кой клас станаха?
  • Ами голямото сега е дванайсти клас. Много умни деца, да ти кажа.
  • Какво ще кандидатства?
  • Не е решил още, млади са, на тяхната възраст кой мисли за такива неща, време им е да си поживеят.

Световното изложение в Париж оставя едни от най-хубавите творби на европейския Бел епо̀к. В Музея за история на София обаче, ясно се вижда, че „Хубавата епоха” е имала отражение и в България. А именно сградата на музея, построена през същия период, помещава една от най-интересните колекции от своето време. Тази симбиоза между архитектурата и интериора създават реалистична атмосфера, в която посетителите могат да усетят духа на живота в столицата 100 години назад във времето.

Двете посетителки се намират в залите на първия етаж, помещаваща част от тази незаменима колекция – Златната каляска принадлежала на кралица Мария-Антоанета и докарана от Версай за сватбата на цар Фердинанд, тронове от Царския дворец в София, първият автомобил на двореца, който Фердинанд купува от Европейско рали и други.

  • По онова време си е имало аристоктация, политика… ето, бюро, подарък на Фердинанд от Ото фон Бисмарк.
  • Какво да ти кажа, България тогава си е разцъфтявала, била е на ниво, сега сме много назад.
    Интериор от кабинета на Стефан Стамболов е пресъздаден в същата зала. За кратките си 41 години, той и съвремениците му са се борили с пет-вековното изоставане на България от европейския разцвет. „Българското икономическо чудо“, както пише Стефан Цанев. Това се е случило в България в рамките на няколко десетилетия. А кой е работил по производството, стоителството, кой е преподавал в училищата и кой е участвал в земеделските изложения, на които са наградени над 1000 български изложители? Може би хората са се разхождали, оплаквайки се от кризата и са чакали управляващите да си свършат работата?
  • Постарали са се да съберат колекция за изложбата, но трябва повече такива музеи да има, не само един.

  • Ами да, някой чужденец, ако дойде, няма какво да види в този град.
  • Ако някой чужденец дойде в Музея за история на София, вероятно би забелязал адекватната подредба на артефактите, табелите, всяка една, от които е преведена на английски език и мултимедийните терминали с тъчскрийн екрани, поставени в залите, съдържащи информация за експонатите в музея. Лукс, на който не един известен западноевропейски музей може да завиди.

    Част от един от първите софийски трамваи също е поместен в музея. Посетителите могат да се качат в него и да гледат филм за първите столични трамваи. Около него са поставени будка за вестници и колона за афиши от същия период. Жените се качват в трамвая и се замислят за градския транспорт днес. „Кога ли някой ще направи нещо по въпроса!?”
    На излизане от музея те мислеха за съвременната история на София. Мислеха си, че някой трябва да се нагърби с решаването на държавните проблеми, чиито решения, те често коментираха вещо. Дано и някой друг се сети за тези умни решения и да ги приложи. Хрумна им изумителната идея, че ако това не са само държавниците, може би и други хора трябва да вземат участие. И дано да го направят скоро, защото в противен случай те щяха да бъдат силно разочаровани от бездействието и невежеството на българите. Някой трябва да работи по въпроса, за да може техните деца, внуци и правнуци да живеят в по-добра среда, да прилапат някоя доходоносна позиция, да работят по-малко и да получават повече. Това беше за тях най-големият съвременен проблем: няма място за търпение, а им се налага да чакат, докато някой реши да се погрижи и за тях… И за още много такива като тях, ако е възможно.

    ЛИЛИЯ ИВАНОВА

    #Артинерер: Квадрат 500
    София, 1887 Това е бъдещият център на София. Тази част от столицата, която след много десетилетия ще наричат историческия център.
    Read more.
    артинерер , nasneychev.com
    #Артинерер: Национален политехнически музей
    Изложбата „Киното: магия и техника”, посветена на 120 годишнината от първата кинопрожекция в България може да бъде разгледана до 19
    Read more.
    #Артинерер: Музей за история на София
    „Расте, но не старее”. Това е София. Столица от 1879г., носеща името на една от най-старите църкви в града, построена
    Read more.
    #Артинерер: Софийска градска художествена галерия
    Героите и ситуациите в този разказ са несъществуващи и всяка връзка с реални лица е случайна. Изложбата е реална и
    Read more.