#Interview: Емануел Юсене

Какво Ви доведе в България?
Госпожа Радосвета Крестанова, преподавател по френски език, която също е личност с голямо отношение към природата, ме покани да участвам в дебат относно COP21 във Френския институт и в дебат със студенти в Софийски Университет.

Обяснете целта на проекта „Робинзоните на ледовете” на българската аудитория.
Целта беше да се организират експедиции на източното крайбрежие на Гренландия, за да се повиши осведомеността на хората относно изчезването на ледниците в Северния ледовит океан. Те играят много важна роля, защото са охладителите на Северното полукълбо, климатът ни и океанските течения зависят от тях.

В кои други държави е представен проектът Ви?
Проектът е създаден във Франция, където се разпространява малко по малко и въпреки че неговото призвание по принцип е международно, той все още не е официално представен в друга държава.

Целите ли проектът да премине френската езикова бариера?
За момента няма уговорен проект за превод… Трябва да се намери издател в друга страна, а преводът е дълъг и сложен процес! Проектът има за цел най-вече да преодолее бариерата на националните интереси. Това, което се случва в Арктика засяга всички ни.

Как се заинтересувахте от проблемите, свързани с изчезването на ледниците?
Аз организирах много експедиции в тези региони, през лятото с каяци по море, а също и през пролетта със ски. Глобалното затопляне е три пъти по-силно в Арктика, отколкото в Европа или в Африка. Неговите последствия са толкова очевидни, че те често са възпрепятствали моите експедиции, както и тези на колегите ми. Проблемите, с които се срещаме най-често са свързани преди всичко с изчезването на ледниците, поради което вече не можем да преминаваме някои фиорди със ски или с кучешки впрягове, както сме правили преди, както и увеличаването на валежите, което предизвиква много по-голяма дълбочина на снега и възпрепятства напредъка.

Мислите ли, че процесът на топене е обратим и какво може да се направи, за да се подобри баланса в природата?
Мисля, че за съжаление, не може да се направи много… Променили сме химичния състав на атмосферата, това не е за пренебрегване! И нашата цивилизация, базирана на изобилие от енергия, предоставяна от въглища, газ или нефт, изобщо не изглежда да е поела по път към промяна, въпреки големите речи и декларации за добри намерения. Като начало, ако светът можеше да спре да отбягва проблема, щяхме вече да имаме голям напредък…

За остров Ханс спорят Дания и Канада. Вашият проект “Hans Universalis” защитава идеята, че островът трябва да принадлежи на всички. Разяснете как може да се осъществи това и защо се борите за тази кауза? От какъв вид подкрепа имате нужда?
Засега, ние имаме нужда най-вече обществеността да бъде завладяна от символиката на острова Ханс. Ако не успеем да се пренесем, дори и въображаемо, на тази територия, няма да имаме никакъв контрол върху това, което ще се случва в Арктика след няколко години, когато ледът вече ще се е стопил. Големите нации ще си разделят последните неексплоатирани ресурси на планетата и ще навлезем в една, без съмнение, необратима фаза на упадък. Планетата, от която всички ние зависим, ще бъде ограбена. Струва ми се, че днешно време най-малкото, което трябва да направим е да осъзнаем какво предстои и да заемем позиция на отговорни човешки същества. Това е, което предлага www.hansuniversalis.org

Филмът „Последните ледници” разкрива преживяното от „Робинзоните на ледовете” по време на експедициите. Трудно ли се прави филм при такива тежки условия?
Да, сложно е… Не толкова заради студа, който рядко е краен, а и батериите са много устойчиви, но е сложна организацията, защото сме много ограничени откъм място и технически средства. Средата изисква от нас постоянни усилия за постигане на напредък и за избягване на опасностите, и да се снима едновременно не е приятно!

Вие сте писател и журналист за природата и екологията. По каква причина много от трудовете Ви са насочени към младежта?
Всъщност не са толкова много! Въпреки това, може да се каже, че адресирането на младите хора е подготовка за бъдещето, но и мисля, че днешно време е необходимо осъзнаване и задвижване, така че адресирането на възрастните е моят приоритет. Но това е и по-трудно.

Какви са Вашите съвети към следващите поколения?
Да не разчитат на решенията на тези, които са на власт, да не търсят успокоение в празни приказки и да гледат реалността в лицето. Да изграждат близки отношения и да се придържат към това, което има смисъл.

Какво ще пожелаете на читателите на интервюто?
Най-вече им пожелавам всеки да намира в себе си отговорите на въпросите си. Ние не сме сами – книгите, пътуванията, приятелите са там, за да ни помогнат.

ЛИЛИЯ ИВАНОВА

Lilia Ivanova#Interview: Емануел Юсене