#Interview: Иво Сиромахов

Вие сте един от най-популярните български писатели в момента. Може ли човек да се издържа чрез литература в България?
Не. Литературата в България може да бъде само хоби, не може да бъде професия. Налага се човек да работи нещо друго, за да се издържа. Но така е по-добре. По времето на социализма в България имаше стотици писатели, които вземаха държавна заплата, за да не правят нищо и да пишат някакви глупости. От тях само двама-трима ставаха за четене. А днес всеки печели според възможностите си. Ако си талантлив – купуват книгите ти, ако не си – гладуваш.

Покрай представянето на Вашите книги често се срещате с хората у нас, които се интересуват от литература и четат. Какви са проблемите на съвременния четящ българин?
Предполагам, че четящите българи имат различни проблеми. Няма как да ги поставим под общ знаменател, защото тази категория включва всякакви хора.

Във вашите книги водещи са хуморът и осмиването. Иронията ли е най-правилният подход, чрез който да се говори на българина за собствената му реалност?
Всеки подход е правилен, стига да е смислен и честен. Моят подход е иронията, защото по принцип съм ироничен човек. Никога не съм вземал насериозно себе си и всичко, което ме заобикаля. По този начин по-лесно преглъщам проблемите.

Изяде ли мишката книжката или има в книжката отрова за мишки?
Не съм сигурен, че разбрах смисъла на въпроса Ви, но предполагам, че имате предвид компютърната мишка. Не мисля, че съществува конфликт между книгите и компютрите. Компютърът е просто още една медия, още една платформа, на която може да се чете. Така че мишката е по-скоро приятел на книжката, а не неин враг. Знам, че в обществото битува едно клише младите не четат, щото по цял ден са пред компютъра. Това не е вярно. Тези, дето не четат, няма да четат независимо дали имат компютри или не. Във всяко поколение броят на четящите не е повече от 5 процента. И това не зависи по никакъв начин от новите технологии.

Водили сте курсове за творческо писане, на които споделяте опита си с хората, които ги посещават. Какъв е съветът, който най-често давате на начинаещите писатели?

Да не губят времето на читателите си.

siromahov

Има ли “умно слово” в България и има ли кой да го чуе?
Разбира се, че има. Има много умни българи. Винаги слушам с удоволствие, когато говори човек като Тома Томов, или Харалан Александров, или д-р Николай Михайлов.

Как да се спасим от клишетата?
Клишетата са удобни протези за немощната мисъл. Ако човек наизусти стотина клишета, винаги ще има какво да каже, без изобщо да му се налага да мисли. Имах един приятел, който говореше само с клишета и поговорки. Нищо друго нямаше в главата му, но не изглеждаше тъп, защото във всяка ситуация намираше подходящата поговорка. Като седне на маса, казва “Айде, като сме най-зле – така да сме”, като отиде на сватба, вика “таз година булка, догодина – люлка” и т.н. И веднъж приятелката му се напи много и започна жестоко да го обижда пред цялата компания. И аз тъкмо се чудех какво ли клише ще измисли сега. Но той изобщо не се смути, обърна се към всички и с извинителна усмивка каза “Пияна жена – весел креват”.

Грамотни ли са българите и води ли неграмотността до автоцензура?
Статистиката показва ужасяващи данни за българската неграмотност. Вече е над 50 процента и нараства. Неграмотността е в основата на всички обществени проблеми – тя е в основата на престъпността, на лошото управление, та дори и на болестите, защото неграмотните хора не знаят как да се грижат за здравето си.

Занимавате се от години и с телевизия. Отразява ли се бедността на една страна на медийната свобода в нея и превърнала ли се е телевизията в проводник на политически, икономически и други макроинтереси?
Не е заради бедността. Медийната свобода е преди всичко въпрос на характер. Но малцина са журналистите, които имат куража да отстояват свободата си. Ако изобщо свободата ги интересува.

Споделете ни някой любим цитат или любима мисъл от Ваша книга.
Не ги помня. Но мога да ви кажа една хубава мисъл от мой любим автор, Уди Алън: “Когато до родителите ми достигна слуха, че съм отвлечен, те веднага дадоха стаята ми под наем”.

Пожелайте нещо на читателите.
Да са живи и здрави.

NAS NEYCHEV
архив: Цветилена Симеонова

Nas Neychev#Interview: Иво Сиромахов