#Interview: Щилиян Михайлов


Click!!!

Как ти подейства психически и физически задачата да си ментор на конкурса?
„Бургас търси своя талант 4” безспорно бе поредният повод да натрупам ценен опит, който ще ми бъде нужен и занапред в кариерата ми като музикант. Често се шегувах с участниците, че най-голямата ми грешка бе да стана ментор, а не да се запиша като участник отново. Благородно им завиждах за прекрасния стейджинг. Психически имаше моменти, в които положителните емоции вземаха връхната си точка. Имаше и такива, в които бях изцяло в другата крайност. Ставаше опасно, когато душата ми тровеха и двете състояния наведнъж. Физически имаше моменти, в които просто издъхвах. Ставах рано сутринта за училище. Ех, налага ми се да се правя и на ученик все още. След което да бягам директно за репетиции, които бяха последвани от такива с хора, в който пея. Прибирах се късно и директно удрях възглавницата, потъвайки в гузност, че нямам физическата възможност да приключа с домашните. Но пък няколкото смъмряния от учители със сигурност не успяха да изтрият удовлетворението от работата ми около конкурса. Участниците бяха прекрасни. Така де, в моментите, в които разбираха забележките ми относно вокалното им представяне и се коригираха на момента. Разбира се, причерняваше ми, когато чуех моето любимо “Не мога.” Или пък “Направо на сцената ще го направя.” Идеше ми просто да вдигна ръце, но пък с колежката ми Мария Стойчева, победител във втория сезон на формата, която вероятно е единственият по-упорит човек от мен, не се предадохме. Както и преди съм ти казвал. Всеки, преминал кастингите, е диамант – с разликата, че някои просто имаха нужда от шлифоване. Всеки наш съвет бе поднесен с огромна доза разбиране, тъй като бяхме напълно наясно, че задачите не бяха лесни, а специално по-голямата част от моите насоки бяха подчертани и с опасното ми чувство за хумор, с което всички участници бързо се запознаха. Доста от тях го намразиха, разбира се. Имаше и моменти с разплакани таланти, които бяха на косъм да се откажат, където трябваше да играя и ролята на ментор в живота, за да успея да им вдъхна стимул да се върнат. Разбира се, мисията ми бе успешна. Едва ли е нужно да се отбелязва колко си липсваме всички, макар и да са минали едва няколко дни от финала.

Кои участници ти направиха най-добро впечатление и кои най-лошо?
Първият участник, застанал пред нас в първия ден на кастингите, бе Мирослава Чобанова. Още с изпълнението си там тя направи много сериозна заявка за финалите, до които и заслужено стигна, разбира се. Нейната амбиция прозираше във всяко нейно изпълнение – това най-силно си пролича в концерта “Пълна промяна”, когато имаше нелеката задача да изглежда като Голямото мамче от един от любимите ми филми “Агент XXL”. Гротескният образ, в който трябваше да влезе, не успя да й попречи да се справи с евкалиптовата гора на Ищар – с това изпълнение остави публиката без дъх. Вероятно няма да учудя никого, ако кажа, че Диана Костадинова също бе сред хората, чиито имена украсяват списъка ми с любимци. Ексцентрична, талантлива и луда – а на фона на тези квалификации стои красивият й тембър, който не може да накара никого да криви душата си за което и да е от нейните изпълнения. Наемаше се с нелеките задачи на нашия хореограф Стоян Лакев без оплаквания – дори с контузии, което също е израз на силният й характер. Още едно олицетворение на ексцентризма бе Лина Аюби – чувствам се безкрайно щастлив, че до някаква степен мога да се нарека причината за записването й в шоуто. Във всяко нейно изпълнение имаше огромна и красива градация – публиката стана свидетел на прохождането на един млад талант на сцена – почти в буквалния смисъл. Напълно заслужено спечели наградата за “Най-бързо развил се участник” – по мое мнение на някои изпълнители са нужни години, за да стигнат до промяната, през която тя премина. Изключително рядко настръхвам на нечии изпълнения и такова беше нейното на финала. И с риск да бъда обвинен в пристрастие, ще кажа, че то се превърна в любимото ми за целия формат. Едва ли е нужно да споменавам Ани Маркова – с всяко изпълнение вдигаше публиката на крака. Дори самата тя ми помагаше в “менторстването”, за което й благодаря. Не мога да сравня танцьорите, тъй като съм крайно некомпетентен в тази сфера, но със сигурност певиците ни имаха по-голямо влияние върху мен, дали защото съм певец, дали защото прекарвах много повече време с тях, тук и аз не мога да отговоря. Лошо впечатление у мен оставиха реакциите на част от участниците, които отпаднаха още след първия малък концерт. Клиширано, но „за да се научим да побеждаваме, трябва да умеем и да губим.”

Какви реакции си чул от приятели и познати, които са коментирали формата?
Разнообразието от реакции е доста богато. Разбира се, всички, дошли да подкрепят своя фаворит, бяха крайно потресени в моментите, когато оценката на журито пресичаше под прав ъгъл тяхното мнение. А безпристрастните зрители не пропускаха да ми кажат колко очаровани са от организацията.


Click!!!

Какви са разликите между трети и четвърти сезон?
През тези две години имах възможността да гледам на формата от две напълно различни гледни точки. От тази на участник и съответно от тази на човек от екипа. Но така или иначе имаше доста промени. За пръв път имаше ментори – което пък беше единственото различно по време на репетициите. Хореографиите бяха безспорно много по-добри, тук вече не трябва да съм компетентен, за да го отбележа. Появиха се тематични концерти, нови награди и осезаемата липса на водещия Нас Нейчев – най-тежката за приемане промяна. Но пък Диян Киров и Стефани Вълева компенсираха за това с непринудеността, която всеки водещ трябва да притежава, и също се справиха прекрасно.

Къде ще можем да те чуем скоро, защото не успяхме на последните концерти на конкурса?
Графикът ми често има навика да се променя на момента и причина за това са изявите, за които ме известяват ден преди самите тях. Засега единствените сигурни и индивидуални такива са на концерта на випуска ми, което ще е и последната ми изява като възпитаник на английската ни езикова гимназия. Датата е 14-ти май, а мястото, разбира се, НХК. А на следващата изява си поканен специално – в Националния дворец на децата, в София. Ще те чакам на девети април там. Ще се възползвам напълно от тази провокация да си направя реклама и ще поканя всички фенове на световноизвестния сериал „Игра на Тронове” /”Game of Thrones”/ да заповядат на 14-ти април в бургаското казино, където с хор „Родна песен” ще попеем нещо тематично, свързано със събитието. Ще присъстват и част от актьорите, както и Железният трон.

Можеш ли да наречеш себе си организатор?
Често съм се изявявал като такъв и напълно разбирам тежестта, която неизбежно трябва да се поеме за организирането на каквото и да е събитие. Така че, да, кимам утвърдително. Последното лято най-силно усетих какво е да си организатор на благотворителния концерт в помощ на моята сестричка Ани в летния театър. И като стана въпрос, през май-юни съм се заел с още едно събитие, което ще бъде в друг град, но ще спра дотук, тъй като си падам леко суеверен. Обръщам се към всички, които подкрепят кампанията на малката Ани: Текстът, който трябва да се изписва за sms е DMS ANITO, а не ANI! Кампанията за м.март е набрала 1634! Благодаря Ви за подкрепата, тя е изключително важна за нас! Възможно е и да грешим, но кампанията на другата Ани в проекта DMS е повишила броя на sms-те си от 100-135 в предходните месеци и най-много 1300 по Коледа, на 8329 броя, от както стартира нашата кампания, което е хилядократно в повече! Надявам се това да не е от sms-и, които всички вие сте пожелали на изпратите за малката ни Ани, а да е просто стечение на обстоятелствата, разбира се, че желаем здраве на всички участници в подобен род кампании! Но ние бяхме предупредени от самото начало, че поради изключителната сходност на имената е възможно да се получи така, че sms-ите за Ани, да отиват за другото Ани! Кодовата дума, която ни предлагаха беше DMS ZRENIE или DMS OKO, при което ние решихме да рискуваме с ANITO и ни се струва, че сбъркахме! Дано не сме прави! Желаем от сърце успешно лечение и на Ани Чириду!


Click!!!

Къде те отвежда бъдещето?
„Виж как съдбата се усмихва, знаеш, че не можеш да избягаш.” Периодите, в които виждам как бъдещето, което дълго съм си представял, се променят, са ефимерни, неусетни. Но най-сладки са моментите, в които човек успява да изплува от нравствения катарзис, последвал промяната. Не ни остава друго, освен да приемем, че нямаме силата да променим миналото. Излишно многословен, както винаги, се отплеснах изцяло от темата. За момента пътеката, по която вървя, води към бъдеще, което смятам да създам в Лондон. Имам оферта от един чаровен университет, където живот и здраве ще се занимавам с популярна музика от октомври и по-специално с пеене, разбира се. Не търся слава, музиката е неразделна част от живота ми и ще се радвам, дори да работя като учител, ако не като пърформър.

Защо избираш чужбина пред България?
За разлика от еманацията на хората, които оплюват България, когато заминат, аз няма да правя сравнения. Някак грозно е, според мен. Заминавам, защото съм привлечен силно към английската култура и език, откакто се помня. Защото авантюрист е една от думите, които ме описват най-добре. Защото търся нещо различно и защото десетте дена, прекарани там, ми помогнаха да изградя максимално обективно мнението си и да затвърдя решението си.

Къде се виждаш след 5 години?
В нескромна спретната къщурка с поне една кола отпред. Силно се надявам нейните стени да не са попили детски плач, поне не и толкова рано. Квалифициран музикант, потънал в нееднообразно и весело ежедневие, отдал изцяло себе си на музиката и евентуалната си половинка.

Пожелай нещо на читателите.
Щом сте стигнали до тази част от интервюто значи сте човек, въоръжил се с много търпение. Освен да ви пожелая да запазите този дух, държа да подчертая колко е важно да не поставяте границите на мечтите си. Не се страхувайте да правите бързи и смели решения – често резултатите от подобни ситуации са най-сладки. Не позволявайте на минали грешки да ви спъват, докато вървите напред по пътя на успеха – колкото по-бързо приемете всяка ситуация, толкова по-добре – в крайна сметка щастието и болката са близнаци. Отрових това интервю с толкова много клишета, но като пианист, ще си позволя да го завърша с любима сентенция, която ще интерпретирам малко:

„Животът е като пиано – черните клавиши символизират тъгата, а белите – щастието. Едно пиано не може да свири само с едните, нали така?“


Click!!!

Nas Neychev#Interview: Щилиян Михайлов