#Interview: Станислав Василев Staffa

Как виждате сцената в Бургас в момента?
За съжаление не мога да кажа, че виждам някакво голямо и сериозно развитие в бургаската сцена, пък и не само там. Нещата по-скоро са в застой, отколкото да се движат напред.

Малкото млади групи, които се създават много бързо, губят куража и стимула, с които са започнали и които би трябвало да ги движат напред. Това от една страна е разбираемо, защото липсата на всякакви бъдещи перспективи и възможност за изяви в последствие отнемат от първоначалния хъс на музикантите. Стига се дотам, че в повечето случаи нещата се правят предимно за удоволствие с много малко репетиции, без особено желание за самостоятелно развитие и усъвършенстване. Свирят се предимно кавъри и личното творчество, ако въобще има такова, остава на много заден план. Да не говорим за записване и издаване на албуми, правене на турнета и т.н. Просто голямата част от младите групи нямат стимула да правят тези неща, а това е основата, ако една група иска да върви напред. От друга страна групите, които са достигнали някакво ниво също са в застой и главната причина за това е, че много трудно могат да си възвърнат вложените разходи и усилия. Разбира се, има и изключения, но дали това прави българската сцена и в частност бургаската конкурентноспособни е въпрос, на който всеки сам може да си отговори.

Смятате ли, че в България концертите са малко? Какво липсва?
Като цяло, не смятам, че в България концертите са малко. Само като се досетя колко събития има това лято и ме хваща яд, че не мога да посетя всеки концерт, на който ми се ходи. Вярно е, че повечето концерти са съсредоточени предимно в София и по-големите градове, но мисля, че за всеки причините за това са ясни. Може би това, което липсва е, че изявите на българските групи на тези по-големи концерти са сведени до минимум. Нашите промоутъри не се интересуват много от развитието на българската сцена и малкото банди, които се изявяват на тези големи концерти, ги пускат да свирят в празна зала, още докато хората влизат, дори в много от случаите без да са имали възможност, предварително да си направят звука. Сами разбирате, че и най-добрата родна банда при такива условия би звучала зле.

Какво трябва да направят българските фенове на метъл жанра, за да придобие по-голяма популярност сред хората?
Мисля, че метъл музиката не само в България, но и по света винаги е била не дотам популярна в сравнение с другите стилове, като рок, поп и рап например. Причината за това е, че метълът никога не е бил някаква мода или временно сезонно явление. Ако някой слуша този стил, той го прави от любов към музиката, а не, защото дадена песен е станала популярна, защото са я въртяли сто пъти на ден по медиите. Така че тука говорим по-скоро за музика, която трябва да се почуства, а не за модни тенденции. И от тази гледна точка е трудно да накараш някой да чувства по определен начин и да му втълпиш, че трябва да харесва дадена песен или албум. Метълът е достатъчно широк и всеобхватен жанр и вярвам, че всеки сам трябва да намери пътя към него. Е, разбира се, малко помощ никога не е излишна.

Защо съществува толкова видна омраза между стиловете?
Не съм забелязал такова нещо. Ако има нещо такова, то е по-скоро индивидуално, а не нещо масово. На концертите, на които съм ходил и на които съм свирил, ми е правило впечатление, че има хора, които слушат различни стилове, като започнеш от hard rock, минеш през hardcore и стигнеш до black metal, и ако някога са ставали недоразумения, то е било по-скоро на някаква лична основа, отколкото на музикални различия. Пък и мисля, че в днешно време едва ли е останал някой, който да слуша само една група или само един музикален стил. Хубавата музика си остава такава, независимо от кой музикален жанр е тя и ако някой мрази друг само, заради жанрови различия, то той явно не е добре с главата.

Има ли грешка в музикалните поколения? Грешка ли е желанието за иновация?
Когато говорим за музика и за правенето на музика, трудно мога да кажа, че някой е направил грешка. Ако беше математика, лесно можеше да се види, че някой не е получил верния отговор. Но с музиката не е така. Това е нещо, което идва отвътре на всеки човек и аз не мога да кажа, че еди-кой си чувства по погрешния начин. Лично аз слушам и нови, и стари групи, и мисля, че нещата малко или много се застъпват и препокриват. Няма никоя група или човек, които са тръгнали от нищото и са сътворили шедьоври. Факт е, че много от по-старите фенове и музиканти не могат да възприемат новите неща и обратно, но те просто не си дават сметка, че нещата не се чак толкова различни, просто изразните средства, звучене и визия малко са се изменили. Но това не е проблем само в музиката. Въпросът за различията между поколенията винаги е вълнувал хората. Истината за мен е, че ако няма приемственост – няма да има развитие, ще се повтарят едни и същи грешки.

Как бихте описали резултатите от записите на хората, които влизат във Вашето студио и какво най-често се записва въз основа на тема и инструменти?
Трудно ми е да говоря за резултатите от записите, които съм правил. Но всеки, който има желание, може да чуе и да прецени за себе си, дали му харасват или не. Записването на музика е нещо, което тръгнах да правя, за да реализирам собствените си идеи. Никога не съм мислел, че ще записвам някой друг, но в последствие нещата се промениха. Миналата година излезе албумът на Mosh-pit justice чрез мексикански лейбъл, а преди няколко месеца налице е вече и тавата на The Outer limits, която излезе в САЩ. Засега отзивите са доста добри и аз съм много радостен от това, защото за мен и за групите това си е един успех. В момента завършвам втория албум на Mosh-pit justice, който е почти готов, а някъде към средата на септември ще види бял свят и третият ми самостоятелен албум. Най-често записвам по-твърда музика и това е разбираемо предвид нещата, които слушам и свиря. Не се нахвърлям на стилове, които не разбирам и не бих си свършил достатъчно добре работата. Общо взето в по-голямата си част нещата, които съм записвал са метъл, като изключим някои отделни по-мелодични рок песни.

staffa

Колко е важен текстът на една песен?
За мен е дотолкова важен, че е напълно възможно една на пръв поглед перфектна песен да бъде развалена от откровено слаб и безидеен текст. Много често се случва така, че сериозни песни могат да те докарат до смях, само като се вслушаш какво се пее в тях. Така че за една песен не е нужно само да имаш хубава музика, но и подходящ, най-вече съобразен с ритмиката, мелодията и настроението текст.

Има ли млади изпълнители с голям потенциал в българския метъл и може ли да дадете примери?

Има, но в един момент само потенциал не е достатъчен. Просто тези хора трябва да намерят стимул, за да продължат. Има много добри инструменталисти, но когато говорим за цялостен завършен цикъл с краен продукт, примерно издаването на албум, нещата малко куцат. Всеки сам може да си отговори на въпроса – колко млади групи издадоха албуми миналата година и колко от тях въобще стигнаха до по-голяма част от хората, и излязаха от кварталната популярност. Може би в случая е по-правилно да говорим за желанието и възможността на групите да продължат да свирят, отколкото за техния музикален потенциал.

Участвате в много различни групи, как намирате време да съчетавате работата си с тях и как успявате да пишете песни от различни стилове?
Всъщност основната ми група последните години винаги е била The Revenge project. Всичко останало ми се случва тогава, когато съм малко или много свободен от ангажиментите си. Някак си се старая да съчетавам нещата, като гледам това да не e в ущърб на някоя от групите. До извесна степен съм улеснен и от факта, че освен с The Revenge project с другите групи нямам толкова много концерти и вероятността да се застъпят нещата е много малка. Що се отнася до писането на песни в различните стилове метъл мисля, че никога не съм имал проблем с това. Просто въпрос на настройка. Хубавото в случая е, че ако ми хрумне някоя хубава идея, която не е много подходяща за The Revenge project винаги мога да я реализирам в самостоятелните си албуми или да я предложа в Mosh-pit justice например. Тази заигравка с различните стилове идва и от факта, че слушам много и различна музика, това ми дава желание и идеи да експериментирам в стиловете, които ми харесват. Не казвам, че съм измислил нещо нечувано, но мисля, че някои от нещата все пак стават за слушане.

Миналата година издадохте албум с кавъри на стари бургаски групи. Това в знак на носталгия ли е или препратка към по-младите метъл фенове?
Не е знак на носталгия. Просто аз наистина много се забавлявах, когато издирвах, припомнях си и записвах тези песни. Някои от тях са мислени ’88-89 година и е учудващо как все още имат силата да ме развълнуват, да ме накарат да ги слушам и свиря. Другото, което ме стимулира за този албум е, че голяма част от тези песни никога не са били записвани и аз ги възтанових къде по памет, къде от репетициони записи с доста лошо качество, което си е голямо предизвикателство. Това също беше част от тръпката. Дори самите музиканти от тези групи, трудно си спомняха някои моменти от музиката или текстовете. Но на мене те са ми останали в главата още от онези години и са нещо, като бургаски метъл фолклор. Това са едни от първите екстремни групи в Бургас. Първите концерти, на които съм ходил и едни от първите акорди, които съм изсвирил са били именно на тях. Освен това доста мислех и как би трябвало да звучи един такъв подобен албум. Дали да бъде с по-старо звучене или да е изчистен и изпомпан, като повечето съвременни неща. Надявам се, че съм достигнал до правилния звук, който подхожда на тези песни. Просто реших, че ще е интересно да запиша такъв албум.

Знаем, че давате уроци по китара на доста бургазлии. Какъв съвет ще дадете на начинаещите музиканти?
Мога да им кажа, че никой не може да ги научи да свирят на китара, ако те самите не искат. Но това май важи не само за китарата.

Разкажете някоя специална случка от Ваш концерт, която няма да забравите.
Много са. Като се започне, че са ни сваляли с полиция от сцената, палили са димящи факли в помещенията, редовно някой решава, че концертът е най-подходящото място, където трябва да се сбие и да разчисти лични сметки, и какво ли още не. Но въпреки всички тези неприятни неща, които се случват понякога мога да кажа, че без уважението и подкрепата на хората, които посещават концертите, слушат албумите и изобщо харесват това, което правим, може би отдавна щях да загубя стимул и желание за свирене. Благодаря на всички тези хора.

Вашето специално послание за край на това интервю.
Пожелавам на всички да бъдат толкова щастливи, здрави, и финансово, и материално доволни, че да могат да си позволят да мислят и за малко музика, книги и изкуство, като цяло, без това да ги ощетява по някакъв начин. Успех.

Nas Neychev#Interview: Станислав Василев Staffa