#RILA15: ЛИЛИЯ ИВАНОВА | Архитектура

Архитектурни особености на Рилски манастир
Проект #RILA

Проектът #RILA предоставя възможност на млади хора от разнообразни сфери да се съберат и заедно да изживеят експедиция до Рилския манастир. Целта е този паметник на културата да предизвика в групата млади творци желанието да опознаят и пресъздадат атмосферата му, да вдъхнови творческата им дейност, да развие наблюдението и концентрацията им. Всичко това допринася не само на качествата ни за самоизява, а повишава и успеваемостта в образованието ни. Наблюдението на толкова мащабен архитектурен комплекс, който въплъщава голяма част от историята на Балканите и е символ на редица традиционни български занаяти, увеличава и способността за самонаблюдение при младите съвременни творци и изследователи. Опознавайки миналото на народа си, ние опознаваме и самите себе си. Събирайки се заедно и обединявайки знанията и интересите си, ние създаваме цялостна визитка на най-големия манастир на Балканския полуостров. А самият той е символ именно на обединението и взаимността на множеството творци участвали в изграждането му в продължение на векове.

Архитектурата на Рилския манастир представлява автентична смесица от конструктивни и декоративни стилове в период от девет века. Започнат като феодална крепост през Средновековието, след няколко пожара, той е възстановяван няколко пъти, следвайки промените в архитектурните стилове. Това е и най-впечатляващата постройка от българското Възраждане. Била съм в манастира и преди, но експедицията беше първото ми посещение като студент по архитектура. Именно затова проектът е полезен, ползотворен и интересен за мен. Досега изучавайки основните европейски и световни архитектурни тенденции в Париж, работата по архитектурен паметник в родината ми ме накара да изградя по-точни наблюдения именно за автентичността на българската архитектура. Опознаването на разностранни културни особености подтиква оценяването на собственото културно и народно самосъзнание. Огромното разнообразие на строителни школи и традиционни занаяти, които са застъпени в манастира, създава усещането за принадлежност и внушава човешкото присъствие и духовност заложено във всеки детайл. Моята задача беше да опозная и опиша архитектурната стойност на манастира. Затова с всичко научено за обекта, смятам, че е важно проектът да цели популяризацията, както на българското духовно, битово и книжовно наследство, така и на архитектурното майсторство в българските традиции.

С приближаването към обекта, първата архитектурна оценка, която се прави е на мястото на строежа, околната среда и поместването му в нея. С цел да бъде труднодостъпна крепост, манастирът е построен сред горите на Рила планина и е във взаимодействие с едно от най-големите богатства на България – нейната природа. Тези земи са обявени за свeти, заради основателят на Рилския манастир – Св. Иван Рилски. Той е най-великият български светец, закрилник и покровител на българския народ. Неговата дейност, в началото на XX в., поставя началото на манастира и е предпоставка за по-нататъшното му разрастване в мащабен комплекс от постройки. Отвън от манастира се виждат 24-метровите му каменни крепостни стени. Те образуват форма на неправилен петоъгълник. Към вътрешността има само два входа.

Влизайки през главния вход, виждаме разнообразието от постройки, богато украсени с декоративни елементи. Най-високата и най-стара част от комплекса е Хрельовата кула. Това е била първата постройка в манастира. Тя е и единствената запазена средновековна сграда в комплекса. За да се впише в новопостроената възрожденска конструкция на околните сгради, към нея е добавена звънарница, която също е украсена с разнообразни орнаменти.
Централната постройка е главната съборна църква в комплекса – „Рождество Богородично”. Тя е в непосредствена близост до Хрельовата кула. На нейно място е имало много по-малка църква – средновековната „Хрельовата църква”, която обаче в била разрушена през XIX в. Новопоявилата се съвременна църква е с доста големи размери спрямо целия манастир. Тя има план на латински кръст, който е подчертан и от петте ѝ купола. На плана ѝ ясно различаваме три кораба, разграничени от вътрешни колони, арки и сводове. Това е главната ос на църквата, доминирана от 3 купола. Перпендикулярно на корабите, под другите два купола, е трансептът. В дъното се разделя на три полукръгли апсиди, средната по-голяма и петстенна, а другите две тристенни. Осветлението навлиза до вътрешността на църквата, през множество прозорци по стените, поддържащи куполите. И отвътре и отвън църквата е украсена с богата декоративна система – икони, стенописи и дърворезба – дело на множество народни творци. Върху външната ѝ каменна фасада изпъкват полукръгли извивки на покрива над изрисувана аркада, поставена върху редица колони.

Това е основната асоциативна връзка между църквата и останалите сгради в комплекса. Така декоративната система създава чувство за хармония и единност на манастира. Репетитивността на тези елементи е особено важна за архитектурата на заобикалящите църквата жилищни помещения. Те следват формата на стените на Рилския манастир. Етажите са 5, но само 4 от тях са видими. Тук се появява и един традиционен за българското Възраждане материал – дървото. Той е силно застъпен чрез чардаците, позволяващи достъпа до жилищните помещения. Чардакът е типичен елемент на българската възрожденска архитектура. Представлява издадено към външността на сградата пространство, изградено от дърво и подобно на тераса, но затворено отгоре и понякога отстрани. Върху фасадата на жилищните помещения наблюдаваме и множество красиви резби, също силно застъпени в архитектурата от периода. Друга много впечатляваща част от жилищните сгради е магерницата – манастирската кухня. Тя има уникална по рода си архитектура. Във вътрешността ѝ се издига 22-метров комин с пирамидална форма. Той е изграден от 10 реда поставени една върху друга арки. Отгоре е покрит с купол. Останалата част от жилищните помещения е покрита с керемиден покрив, като изключим четири параклиса, разположени два по два един над друг, които също са доминирани от купол. В комплекса има и редица други помещения като трапезария, библиотека, домакински помещения, голям брой монашески килии и стаи за гости, които са давали подслон на множество поклоници.

Рилският манастир определено е един от най-вдъхновяващите и ценни български архитектурни паметници. Горда съм, че толкова ярък представител на българското Средновековие и Възраждане, символ на почти цяло хилядолетие от историята ни, има място в историята на архитектурата. Като екип от изследователи, ние искаме да покажем, че този обект на световно културно наследство на ЮНЕСКО е отражение на българската самоличност.

ЛИЛИЯ ИВАНОВА
Еcole nationale supérieure d’architecture de Paris-Malaquais

Lilia Ivanova#RILA15: ЛИЛИЯ ИВАНОВА | Архитектура