#RILA15

#RILA15 е експедиция на студентите от първи курс по българска филология на Софийски университет под мотото “Докоснах Рилски манастир“, която обхваща три двусеместриални дисциплини – старобългарска литература, старобългарски език и антропология. Главните цели на това теренно проучване са да се разширят знанията, да се анализират наблюденията над студентите, които посещават манастира за първи път и да се направи иновативна международна визитка на културния паметник чрез тематични задачи с творческо мислене, които ще бъдат качени тук и преведени на няколко езика. Спонсор на този проект е Националното представителство на студентските съвети.

choice

Изображенията на кръстове в пространството на Рилския манастир са навсякъде. Дори и да няма задачата да се вглежда в тях, човек няма как да не ги забележи. А когато тя му е поставена, както беше на мен, е невъзможно да не си даде сметка за множеството различни видове кръстове, тяхното изобилие и разнообразие, както и красотата им. От най-малките и прости изображения, представляващи две кръстосани чертички, през т. нар. „гама-кръст”, до най-богато украсените и орнаментирани кръстове – всички те са там, за да напомнят на хората, че се намират в пространство на Бога, едно свещено място, където най-важно е смирението, и където човек има възможността да се усети по-близо до Създателя.

Всичките туристи, които ежедневно посещават Рилския манастир, след известно време привикват с образите на кръстове, които ги заобикалят – има ги високо по стените на манастира; в началото на нарисуваните ръкописи; скрити в стенописите; над вратите; в ъглите над арките; издраскани в Хрельовата кула вероятно от минувачи; та дори и над щанда с прочутите мекици. Вътре в главната църква на храма кръстовете са най-големи и красиви и правят огромно впечатление, а някои от тях са орнаментирани със злато. И всичко това, за да се изрази принадлежността към вярата, да се внуши на посетителите светостта на пространството и да им покаже, че Бог е навсякъде около тях, а най-вече в място, като този манастир.

ИВАНДЖЕЛИНА ВЪТЕВА

logo_png

След посещението си при Рилския манастир бих казала, че това се превърна в едно от най-емоционално наситените преживявания в целия ми живот. Не знам от къде да започна, за да опиша най-добре какво изпитах, затова ще започна от началото. Винаги съм чувала изключително добри отзиви за това място, но това далеч не беше единствената причина, поради която изявих желание да отида там. Самият факт, че това е едно от най-святите места в България и едно от най-забележителните ни културни богатства, беше значителна причина да очаквам срещата ми с манастира с нетърпение.

Със сигурност голяма част от информацията, която чух на беседите и от нещата, които видях в музеите ще избледнее с времето, но едно няма да избледнее никога – споменът за чувството, което изпитах, когато зърнах Рилския манастир в целия му блясък. Беше нещо като вид опиянение. Миг на гордост, вдъхновение, смирение и изумление в едно. И категорично се присъединявам към тези, които казват, че това е едно от местата, които си струва да се видят, защото емоцията и душевният мир, които ти носи манастирът са несравними.

Все пак в реда на нещата е да отбележа, че ми бяха в много голям плюс разказите, които чух и знанията, които натрупах по време на беседата. Благодарна съм за възможността да се докосна до това културно богатство и да обогатя не само ума, но и душата си с това, което видях и преживях на Рилския манастир. Ако трябва да бъда честна, поради факта, че никога преди това не бях ходила там, не бях изпълнена с толкова големи очаквания. Но за мое щастие, реалността надхвърли в пъти моите очаквания и аз останах не само силно впечатлена, но и опиянена от самата „магия”, която сякаш витае около манастира-спомен, който завинаги ще остане в моето съзнание.

МАРИЯ-МАГДАЛЕНА МИЛЕНОВА

choice

Възхвала на водата

Мистерия си ти за мен,
въпрос, почти невидим, остава си без отговор.
Нуждата връща ме в началото.
Пленена от твойта красота,
преследвам те до извора.
Началото и краят ти са ясни,
но темпераментът ти – непредвидим!
Дали плодовете на труда ни ще оросиш,
или ще излееш цялата си мощ върху ни?
Живота даваш ти, ти го и отнемаш.
Видях аз – започваш с тихи ручейчета;
пълзиш бавно, плъзгаш се по скалите елегантно –
там си, но потайно!
После – бушуваща стихия поглъщаща навред!
Буботещ безпорядък, всяващ страхопочитание у всеки, зърнал твоята сила!
Първо вада, а от там поточe, пълниш езера и язовири.
Поиш животнинки, бостанчета, села и градове;
магична водна шир, диктуваща живота!
Опитват се да те укротят. Глупци са те, аз знам!
Властваща си ти, не те.

СОФИЯ ВЕЛЧЕВА

logo_png

За да разкажем всичко, на което ние бяхме свидетели при краткото си, но вълнуващо посещение в Рилския манастир, ще трябва да започнем с въпроса: Какво всъщност е реликвата? В тълковния речник това понятие е обяснено така: “Мощи или други предмети, обявени за обект на религиозно поклонение” или “Вещи, които се почитат и съхраняват като скъпи спомени.” Реликвите са вещи, мощи, в които хората вярват. Те са развили онова надпредметно равнище, в което не са просто украса на дома, на църквата, или на ръцете ни, те са израз на нашата вяра.

Между миналото и днес има една голяма пропаст, която се е появила през вековете. Но за наша радост все още има един стабилен мост, благодарение на който можем да се докоснем до скъпите неща за нас, които въпреки времето не са загубили своята стойност. Вярата, надеждата и упованието в Бога продължават все още с голяма сила да крепят всеки един човек. Дали и днес все още се отдава почит към реликвите и светите мощи? От наблюденията, които имахме, можем да заявим – Да! Наблюдавахме тайничко как някои от колегите ни запалват свещ. Този процес на лично самовглъбяване откри пред нас една нова тяхна страна. Открихме един жив, горящ пламък… Не, не говорим за пламъка на свещта, който държаха в ръцете си, а за блясъка надежда, който грееше от очите им, заставайки пред иконите на светците.

Немалко от нашите колеги си купиха гривни – червени гривни с кръст, други малки иконки, които да могат да носят навсякъде – и всичко това ни доказва, че днес ние младите още пазим вярата си в тези реликви, че вярваме в чудодейната им сила, вярваме, че те ни пазят по един или по друг начин. В самия манастир, ас. Савова помоли един от монасите да ни покаже светите мощи на Иван Рилски. Всички ние отдадохме своята почит към светеца. Голямо впечатление ни направи историята, която ни бе разказана, а именно, че ако желаеш нещо много силно – трябва да го напишеш на лист хартия, които да прегънеш и да оставиш между скалите на скалната пещера на Св. Иван Рилски. Вярва се, че светецът ще ни помогне и ще сбъдне нашето желание. Това е един процес, чрез който всъщност се осъществява едно религиозно поклонение пред светеца. Вярвайки в него, той ни помага и ни дава сила, за да се осъществят нашите най-силни желания. Казват, че един от най-големите символи на чистата любов е целувката. Забелязахме, че някои от хората дошли да се поклонят пред иконите, осъществяваха тази целувка. Този най-искрен акт на поклонение и почит към свещените реликви отговаря на въпроса: Почитат ли се реликвите в наши дни? Разбира се, че не по същия начин, по които са се почитали преди векове, но все още именно тези реликви, мощи и предмети, символизиращи вяра, ни носят някакъв спомен, който ние продължаваме да пазим.

Всичко, което забелязахме като отношение беше, че реликвите още пазят своето старинно значение, дори и днес. Хората вярват в тях, вярват в силата им, отдават почит на иконите, а чрез тази почит и към самите светци. Хубаво е, че тези вещи се реставрират и се поддържа тяхната материална стойност. Но още по-радостно е, когато се съхрани тяхната духовна стойност, пазейки я дълбоко в нашите сърца. Когато решиш да посетиш такова свято място като Рилския манастир, преживяването е неземно и удовлетворяващо. Но това посещение трябва да е провокирано от най-чистото усещане. Когато почувстваш такава необходимост, посети го и ти, но не по задължение, а просто така… За да се почувстваш в хармония със себе си.


СТОЯНКА ЛИСКОВА
ПОЛИНА ГОСПОДИНОВА

choice

Душата на безмълвния
О, ти град на нищетата,
защо погуби своите чада?
Погълнаха те твоя цвят,
превърнат бе в бледносинкав мрак.
Защо остави своите надежди?
Защо загина заедно със тях?
Нима не стигнаха борби, пожари?
Смъртни рани, подгизнаха за вечността.
Аз знам, продаде своите очи,
за да прогледнат чужди.
Но чуй, ти нежния гласец,
със който нимфата говори!
Дали би той загубил своя цвят,
или пречупил би той свойте клони?
Не би! Защото неговата мощ кънти.
Не би облякъл палиума на гибелта!
Прекланям се пред святото ти дело,
което стори нас покорни.
Блажена да е твоята ръка!
Убий ти целия поквар на бледносинкавата нищета!
Душата на безмълвния слуга,
превърна ти в наивна красота.
За миг, за два забравила бе
своята коварна суета.

ТЕОДОРА ЙОРДАНОВА

logo_png

Всесилната

Вода – от злато ти по-ценна си,
без теб живот не съществува.
За жадния – безценна си,
за грешния – прераждаща,
за светеца ти свещена си.

Отмиваш всички грехове,
претворяваш ни в други хора,
изтриваш нашите страхове,
във вярата намираме опора.

В дъжда е скрита твоята сила
и в капките роса върху тревите.
В скалите като ручеи си се скрила
и в нестихващата сила на реките.

Лошото отмиваш,
горите напояваш,
нови светове разкриваш,
живот със силата си ти даряваш.

ВЕРОНИКА ЦВЕТАНОВА

choice

Пристъпвайки вече в пространството на Рилския манастир, възхищението ти постепенно, но и постоянно се повишава. Бил си там като дете или преди няколко месеца – едно и също е, защото знаеш какво ще видиш и почувстваш (още по пътя нагоре и нагоре, наслаждавайки се на зеленината, се отдаваш на вътрешната хармония, която те насища), но преживяването е винаги различно. Впечатляваш се от природата, от хората, излъчващи спокойствие, от архитектурата и от заряда и енергията на самото място. Това се случва с всяка следваща крачка, а влизайки в църквата „Рождество Богородично” се сливаш с истинското възхищение и преклонение вътре в теб. Златото се свързва със свещеното и придава величественост на мястото, златният олтар, сякаш озарява храма, колкото и истинската светлина в него и изразява сила и мощ, които остават твое първо впечатление и усещане от преживяното. Златото срещаме в полилеите – в центъра и над нас. Високото и централно място, както и златото ни “говорят” за света на свещеното, там, където ние не можем да бъдем, но и там, където се чувстваме в този момент. Вглеждайки се по-задълбочено ще открием звезди, които са изобразени в златен цвят. В мрачния фон на един стенопис те сякаш светят, а показването на светлината по този начин двойно изразява светостта на света, който се опитваме да попием. Ореолите на светците са от злато или в златен цвят, който преобладава в стенописите и освен светлина, със същата сила излъчва сакралност. Гълъбът на върха на фонтана, служещ за освещаване на вода, намиращ се от дясно на входа на храма, е златен и отразява в единство чистотата Божия и величието.

ВИОЛИНА ЙОРДАНОВА

logo_png

„Млад“, „див“, „госпòдски“, „еньовденски“, „нестинарски“… Много са имената на огъня в българския фолклор, много са и превъплащенията му в нашите обреди и обичаи. Но значението му винаги е едно и също – да пречиства душата и да дарява светлина, и красота.

Преклонението и култа на българите към огъня са отразени в народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии (Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден). Огънят заема важно място в народните вярвания, които му приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. Огъня може да прогонва зли демони, болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и всякакви бедствия.

Огънят от запалената свещ при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от огъня, горял през т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо плодородие.

Огънят и изгарянето често са били използвани в религиозните ритуали, понеже пушекът се издига към небесата. Огънят е един от четирите природни елемента, както и един от петте китайски елемента. В индуизма огънят е един от петте основни елемента, от които се състои всяко живо същество; той също е съществен елемент в свещените церемонии. В християнството огънят е символ на Светия дух и често се използва за изобразяване на ада.

МАРИО ОГНЯНОВ

choice

Nas Neychev#RILA15