#RILA16: Архитектон Алекси Рилец

За трета поредна година проектът #RILA ни предостави възможност да се възхитим пред един от най-величествените представители на българската ренесансова архитектура – Рилският манастир. Всички се обогатихме с нещо и допринесохме с участие в творческите работилници, в които споделихме впечатленията си. Посещавайки това свято и красиво произведение на изкуството, няма как да не се запитаме, как е било изградено с такава точност и съвършенство по време на едни от най-тъмните години на нашата история. Именно затова реших тази година да представя информация за човека отговорен за това дело, която би подминала вниманието на много от нас при посещението на манастира. Задачата, която си поставих беше не да изброявам събития от строежа или да обръщам внимание на хронологията и подробните факти около изграждането на манастира, а именно да предизвикам размисъл върху увековечаването на творческия талант, съхранен между каменните стени запазили Рилския манастир през годините. Запитах се какво е дало силата и мъдростта на един човек да се посвети на произведението си и да ни подари гордостта да го наследим. През 1816г. архитектон Алекси Рилец е поканен да оглави поредното изграждане на Рилския манастир и това поставя началото на може би най-амбициозното дело в живота му.

По време на строежа на Рилския манастир, майстор Алекси е бил поставен пред множество трудни за разрешаване проблеми. С тях е трябвало да се справи сам – да обмисли и реализира конструкция, която да е не само съвместима с представите му за красота и хармония доближаващи се до духовността и природата, но и да изпълнява множество функции необходими за манастирския живот, както и да бъде съобразена с останките от манастира, който бил престрояван по време на различни епохи и в различни стилове. Всичко това поставя неизбежния въпрос как се е справил този майстор, живял в епоха на културна изолация, без образование и далеч от светския живот с тези непосилни за много други задачи? И защо следващите епохи са позволили името му да бъде забравено? Малко вероятно е до него да е достигнала информация за творческите решения на италианските ренесансови творци и за употребата на монументалния ордер, който завладява Европейската архитектура през 16 век. И все пак в Рилския манастир виждаме много подобно разрешение на някои от структурните проблеми при строежа. Този единствен по рода си гении изобретява структурна система, която в един далечен за него свят е преобразила ренесансовия светоглед. Пригаждайки идеята за големия архитектурен ред към нуждите на Рилския манастир, той го прилага не във външната, а във вътрешната фасада на манастира, правейки възможно основите да издържат 5-етажната сграда. Независимо от факта, че българският Ренесанс изостава значително от световните движения, той е не по-малко значим и впечатляващ, а трудът и идеите на Алекси Рилец остават завинаги иновативни и необикновени.

Едно от най-впечатляващите допълнения, които той прави към манастира си остава внушителната 24-метрова магерница или с други думи готварната. Нея писателят Любомир Константинов нарича „урок по екология”. Начинът, по който е построена я прави уникално творение, замислено по най-добрия възможен начин за случая. Пирамидалната ѝ форма е постигната с 10 реда с по 8 шахматно подредени арки, всеки от които намалява постепенно по големина достигайки до покрива. На последния ред майсторът решава да постави вместо 8 още по-малки, 4 големи арки, за да поемат тежестта на връхната част на магерницата. Между редиците, той въвежда, за по-голяма устойчивост на строежа, стабилизиращи изравнителни пояси. На различни нива на готварната са вградени и отдушници за по-добра вентилация – още едно брилянтно изобретение на майстор Алекси. На великолепните ѝ димоотводни качества могат да завидят много други манастири. (Благодаря на Клара Ал.-Даскалова-Обретенова и Александър Обретенов Обретенов и книгата им „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете” за изчерпателната информация по въпроса.)

За творческия живот на архитектон Алекси Рилец преди да бъде поканен за строежа на Рилския Манастир се знае твърде малко, но има множество хипотези за творенията, по които е работил. Самата му титла издава, че е имал много опит и е бил широко признат. Според проф. арх. Г. Стойков със званието „архитектон” майстор Алекси Рилец е удостоен за първи път в нашата история на архитектурата. Вероятно е получил е титлата си някъде из Гърция или близкия Изток – Мала Азия. Неповторимият му стил на работа прави трудът му разпознаваем и се смята, че е работил по много от манастирите из Атон и особено Хилендарския манастир и Зографския манастир. Може да се допусне, че благодарение на тези свои успехи е бил поканен да оглави строежа на Рилския манастир през 1816г. Друго творение, за което е сигурно, че е на майстор Алекси е владишкият трон на църквата „Св. Архангел Михаил“, който той дарява през 1819г. Много от къщите в красивото село Рила, включително и неговата собствена, приличат по отличителните си белези на стила на Рилския манастир и се смята, че са строени от него, но за това има само хипотези и догадки.

Животът и талантът на този самоук майстор са вдъхновили през вековете множество литературни произведения, посветени на делата му. Измежду многото автори писали проза и поезия за Алекси Рилец са: Драгомир Шопов, Евстати Бурнански, Станчо Лазаров, Любомир Константинов – Феликс, Стефан Поптонев, Матей Шопкин, Тимотей Михайлов, Биляна Кавада и др. Всички те изразяват общата идея за закъснялото признание на еднородния талант на Алекси Рилец. Неговото име трябва да бъде известно не само на специалисти, но и поне на българската общност като цяло, както италианските архитекти иноватори са известни по цял свят. Две каменни пластики с образите на Алекси Рилец и жена му Мария са монтирани на западното крило на външната стена на манастира, симетрично от двете страни на портата. Образ на майстор Алекси е вграден и във вътрешната пожарозащитна стена на северното крило. Авторите на образите са неизвестни, но се смята, че са правени от хора участвали в изграждането на манастира. Възможно е образът, поставен на вътрешната стена, да е създаден от самия Алекси, увековечен да съзерцава най-великото си творение завинаги.

В крайна сметка защо голяма част от живота и работата на този велик българин са останали в тайна, можем само да гадаем. Може би както много творци преди и след него, тежестта и отговорността да остане в историята са се оказали прекалено взискателни и страхът от провал е взел надмощие. Както се казва, често най-големите умове остават в сянка, защото не са били достатъчно самоуверени.

„Надписи с името на майстор Алекси са запазени само на паметните плочи на Рилския манастир и на владишкия трон. Затова, че не всички негови произведения са известни, има определена вина и самият той.
[…] Не е ли бил прекалено критичен към себе си, заради което не намираме на никоя друга негова творба името му?” Из „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете”

Дългата поемата „За своя род”, която Драгомир Шопов пише за майстора през 1981г. с посвещението „На майстор Алекси, с любов и вярност строил Рилския манастир”, изразява дълбоко преклонение пред силата на духа му. Ето част от нея:

„И той пред книгите заветни
се спрял във вечерния час.
А после мисъл мимолетна
го жегнала: „Дали и аз
ще мога хубост да положа
в това, което ще създам?”
Навън излязъл разтревожен
и дълго той се лутал сам.

Усещал как го просветлява
това, което тук открил:
Щом дарба носиш, ще оставиш
следа в народеца си мил!”

Драгомир Шопов

Поради малкото оставени ни сведения за живота на майстор Алекси, това което ни остава, за да се докоснем до личността му е само сътвореното от ръцете му и легендите, които се разказват още в Рила за различни събития от всекидневието му. И въпреки че самият той до голяма степен е укрил от нас самоличността си, спомени за него, от тези, които са го познавали, са все още запазени и достигнали до нас.

„Колкото изкусен майстор е той, толкова добра певица е жена му Мария Ягоридкова. Майсторът работи, а тя пее. Вдъхновен от нейните песни, той влага цялото си умение, ум и сърце в своя занаят, без да усеща как издига собствения си вечен паметник…” Р. Тренев, 1985г.

„Утихнал беше гласът на Мария Ягоридкова, че наближаваше шестдесет години, и не плетеше, че отслабнали бяха очите ѝ, но така ги запомниха – тя седеше долу на камъните, а майсторът върви по скелето и все се ослушва – пее ли жена му. В годините на гръцката завера почина жената на устабаши Алекси” Г. Карастоянов, 1973г.

LILIA IVANOVA

Lilia Ivanova#RILA16: Архитектон Алекси Рилец