#RILA16

#RILA16 е ежегодна експедиция на студенти под мотото „Докоснах Рилски манастир”, която обхваща множество от изследователски сфери. Главните цели на това теренно проучване са да се разширят знанията, да се анализират наблюденията над студентите, които посещават манастира за първи път и да се направи иновативна международна визитка на културния паметник чрез тематични задачи с творческо мислене, които ще бъдат качени тук и преведени на няколко езика. Спонсор на този проект е Националното представителство на студентските съвети.

#RILA е с номинация за годишна награда от Българска асоциация по информационни технологии през 2014г. През 2015г. представя България на европейски конкурси за проекти, свързани с културното наследство и студентското творчество. Експедицията е в списъка с инициативи, с които организаторите са наградени с второ място на Националния конкурс „Носители на просвета 2016”, под патронажа на министъра на образованието и науката.

sponsors

Рилският манастир е едно от любимите ми места за уединение. За първи път го посетих, когато бях на 10 г., а спомените ми оттогава са ярки и цветни дори в този момент. Досега го посещавам поне веднъж в годината.

Познавах почти всяка малка пътека в близост до него. Имах всякакви книги с истории за манастира – големи и малки. След години всичко избледня в съзнанието ми, но останаха прекрасните усещания и впечатления от тях. Мислех, че познавам мястото доста добре и че нищо не може да ме изненада. Но всичко се промени с последното ми посещение с експедицията, която организираме за студентите.

Вече бяхме посетили пещерата на Иван Рилски и разглеждахме в манастира окачени табла с описание на най-важните ръкописи в библиотеката, когато заваля дъжд. Бяхме навън, но под навеса на едни от балконите малко преди да влезем в музея. В този момент всичко се промени.

Туристите бяха прогонени от силния валеж и лъскавите камъни в комплекса блестяха под капките непорочен дъжд. Акустиката от докосването им отекваше със странно ехо в стените. Докато останалите слушаха описанието на древните документи, аз седях и се любувах на детайлите на картина, която не бях виждала, нито се бях замисляла, че може да съществува.

Зеленината на лятото допълваше погледа на човек, когато окото гледа към върховете на планината, които стърчаха недалеч над покрива на сградата. Ненасищащо се, застопорено.

Всичко това беше облечено в тишината и тихата музика на дъжда. Без хора наоколо, без туристи.
Докато се осъзная, вече трябваше да влизаме в музея. Бях го посещавала няколко пъти. Дори смятах да не влизам. Но един отбор никога не се дели.

Обиколката приключи. Аз все още размишлявах за новото си откритие. Вече трябваше да влизаме в Хрельовата кула и тогава нещо ново ми направи впечатление.

Преди да завали двойка възрастни англичани туристи разглеждаха църквата в комплекса. Бяха с бели коси, но винаги ходиха ръка за ръка. Бяха запленени от стенописите и ги обсъждаха доста оживено. Бяха жизнени, ентусиазирани, облечени в светли цветове. Очите им бяха живи и любознателни като на някое малко дете. Хармонията и узряването на любовните им отношения са прераснали в нещо много по-стойностно, до което малко хора стигат, би помислил човек.
Тяхната обща аура, на цялост и спокойствие в отношенията, мрачно контрастираше на надгробната плоча на Хрельо Драговол в музея, който се замонашва малко преди смъртта си през 1342 г.

Неговият живот е ярък и изпълнен с действия, обогатяващи историята от неговия период. Не е известно кога е роден, но е имал съпруга, за която не се знае много. Дали е живяла след него, или не е умряла преди това? Дали са се обичали каквато е романтичната представа на хората днес за онези времена, или съюзът им е бил формален?

Много питанки изскачат в съзнанието ни, когато осъзнаем, че студеният камък е създаден от топлите ръце на човек преди много векове. Създаден е за друг човек, чието сърце е спряло. Създаден е за тези, след него. А физическа разлика, мечти и страхове, може би не съществуват между хората днес и тогава.

Обаче днес имаме възможност да бъдем по-щастливи и да открием хармонията с някой друг човек. Защото живеем във време, когато в света има известно съотношение между мира разбирателството. Също така царува и хуманизъм. Не е нужно да водиш битки и да убиваш някой друг, което в онова време е било част от живота на хората.

Днес можеш да бъдеш много неща и да се реализираш в различни направления, но имаш по-голям шанс да изживееш една голяма любов. Може би две или повече, но имаш шанса да остарееш с човека, когото обичаш, стига да се справите с трудностите на живота и междуличностните противоречия, като и фазите на брака.

Днес имаме този шанс, който приемаме за даденост, която в световната история малцина са имали шанса да изживеят и до днес обаче се помнят имената им.

По този начин Рилският манастир докосна мен, даде ми урок, а трябваше да бъде обратното.

Венера Димитрова

sponsors

Всеки, който се е докоснал до Рилския манастир, може да потвърди, че усещането е несравнимо. А онези, които са запознати с историята на святото място, преживяват дори малко повече от останалите, връщайки се назад в историята чрез обкръжаващата ги обстановка. Мястото безспорно е вдъхновяващо, единствено по рода си, място, което те кара да се замислиш.

Освен манастирът, в двора се намира и музеят към него, който е не по-малко впечатляващ. Експонатите, съхранявани в него не спират да будят интерес у туристи от цял свят. Създаден през 1961г., музеят е също толкова желана дестинация за посещение колкото и самият манастир, и не спира да удивява посетителите си.

С впечатляващите на брой – над 600 експоната и чрез оригинални писмени документи и художествени произведения, този музей разкрива 10-вековната история на манастира. Наред с оригиналните експонати за по-пълното възприемане на експозицията на определени места са поставени и спомагателни карти, схеми, чертежи, репродукции и въвеждащи текстове.

Богатите притежания на Рилския манастир са позволили да се оформят четиринайсет тематични музейни експозиции, включени в самия комплекс на манастира и в църквите извън него. Те отразяват не само важни моменти от историята на манастира, но формират пълноценно и представата ни за различни аспекти на българската култура.

В него са запазени грамотата на цар Иван Шишман, договорът с руския манастир „Св. Пантелеймон” на Света гора (Атон), сребърни и дървени мощехранилници, църковни отвари и одежди, литургийни тъкани, старинни накити и монети.

Музеят е разделен на няколко части, като всяка от тях разкрива определен период от развитието на манастира.

Първият експозиционен блок обхваща периода от създаването на манастира през X в. и историята му до края на 14в. За най-впечатляващ експонат от този блок смятам надгробната плоча на Хрельо Драговол и мемориалния надпис, разкриващ трагичния му край. Експозицията дава добра обобщаваща представа за блестящата епоха на Българското средновековие.

Развитието на Рилския манастир през 15-18в. е представено в няколко тематични блока, включващи автентични документи, книжнина и художествени ценности. Четири композиционни блока обединяват темата за нарастващата роля на манастира като културно и духовно средище през епохата на османското владичество (XV-XIXв.), като народен будител и притегателен център, в който се проявяват народностното светоусещане и дух.

Втората голяма зала обхваща тематично „Рилският манастир през XIXв.”. Разгръщането на небивало строителство и оформянето на Рилския комплекс с участието и помощта на целия български народ е представено на табла показващи: архитектурата на манастирските крила и техните строителни етапи и майстори, строежа на новата църква; стенописните ансамбли чрез галерията от портрети в централната църква и параклисите; дърворезбата на главния иконостас, резбованите тавани и архитектурни елементи по манастирските чардаци.

Друга интересна част от музея е Етнографския музей, представящ чрез повече от 370 експоната, дарения от многобройните поклонници и майстори, подарили творбите си на манастира. Той представя бита и обичаите на възрожденските българи. Принципът на организиране на сбирката е видов и тематичен. В отделни блокове са представени тъкани, накити, битови съдове, ковано желязо, които очертават художествените граници на най-развитите занаяти през епохата на Българското възраждане – тъкачество, резбарство, медникарство, златарство, железарство.

Въпреки че няма част от музея, която да е безинтересна, най-впечатляваща за мен си остава тази, свързана с представянето на живота и дейността на Неофит Рилски. Този велик книжовник и просветен деец безспорно оставя незаличима следа в българското самосъзнание и възможността да се докоснем до негови вещи и творби не е за изпускане. Във витрини са изложени писма, адресирани от и до него; фотокопия на листа от дневника му, воден от 1836 до 1874г.; автобиографията му от 1864г.; учебникът по граматика, отпечатан в Крагуевац през 1835г.; невероятният собственоръчно изработен от него глобус през 1836г.; много ценни книги от личната му библиотека, както и преписа на „История славянобългарска”.

Атмосферата, носеща се в Рилския манастир предизвиква неповторими емоции и всеки, който има възможността да се докосне до тази обстановка, трябва да го направи. Сякаш дори въздухът е различен, и след преживяването там и ние не сме. Замислени, пречистени и вдъхновени се връщаме в градовете си, носещи частица от святото

Саня Раева

sponsors

„Рилският манастир“ е едно от най-прочутите духовни и културни места в България. Свързва се с името на свети Иван Рилски и води началото си от X век. Хората отиват там, за да посетят поредната забележителност, за да се пречистят, за да се помолят и много други. Но истината е, че в самата сграда на манастира и около нея има неща, които малко хора забелязват и не получават достатъчно внимание. Едно от тези неща са цветовете.

Цветовете са много, има и ярки и бледи, топли и студени. Но всички те създават едно усещане за хармония и чистота, което почти не се среща в забързаното ни ежедневие. Като започнем от зеленото на дърветата, минем през сивото на пещерата, в която е живял светецът, стигаме до белите и до червените нюанси на самата сграда. Не бива да се пропускат и земните пътеки, както и цветовете в църквата.

Манастирът е в планината, а щом има планина, тогава има много дървета. Дървета, които през пролетния сезон са в своя връх на цъфтене. Величествените бели или кафяви стволове, издигащите се високо над земята, са захлупени от своите корони. Ярко зелените корони, нежните треперещи от полъха на вятъра листа, който ги гали, кафявите кори, които крият поддържащите ги органи и пролетният бриз не могат да не те накарат да се почувстваш поне за миг спокоен. Заедно с това носят в себе си усещането за хармония.

Не може да посетиш „Рилския манастир“ и да не отидеш да видиш пещерата, в която е живял Иван Рилски. Да се опиташ да усетиш присъствието му и това, което той е изживял, докато е бил жив. Тя е сива и мисълта за този цвят може да предизвика страх, уплаха, че е нещо, което е мрачно. Да, тя е тъмна, но защото няма как да бъде осветена. Но това не означава, че е мрачна. Сивото е неутрален цвят и на фона на многото дървета създава усещането за простота, чистота и успокоение в отделния индивид. Не те кара да се страхуваш, а да се отпуснеш.

Освен тези случаи на въздействие на цветовете върху човека, забелязах и още няколко. Един от тях това е кафявото на пътеките. Земните пътеки в планината, които водят до различните места, които е обитавал светецът, създават усещане за приказност. Това става благодарение на многото корени на дървета, които се вият по повърхността на земята, както и на камъните, а тези неща заедно образуват „стълби“, които около себе си откриват красотата на планината.

Самата сграда на манастира е бяла с червени орнаменти. Комбинация, която внушава усещане за старинност, но и за елегантност, за семплост и за чистота. Църквата пък е обрисувана отвътре и отвън с няколко различни цвята. Едни са ярки, а други не чак толкова, но това се дължи на старостта на постройката. Тези цветове с пълната си сила на изразяване ни показват библейските сцени и сцени от живота на светеца, карайки ни да се почувстваме там, в онова време, когато се е случило всичко.

Рила е едно прекрасно място за ценителите на живите цветове и на реалните усещания. А „Рилският манастир“ се включва със своята цветова гама и допринася за красотата на планината. Аурата на святото място се носи навсякъде около него и докосва всеки, който позволи да бъде докоснат. След този допир няма как да не се почувстваш поне малко променен – пречистен, успокоен, дори отпочинал. Именно цветовете са тези, които допринасят за чудесното преживяване при посещението на „Рилския манастир“ и местността около него.

Надежда Иванова

sponsors

Рила – Царската планина! Ако никога не си бил там, то поне си слушал много за нея. Но дори и да си бил, накрая винаги осъзнаваш, че има още нещо, което трябва да видиш,че има още едно кътче, което не е успяло да ти доразкаже чудната си история…

С моето семейство обикновено посещаваме манастира на 21-ви ноември ( Въведение Богородично; Ден на православната християнска младеж и семейство), качваме се до гроба на светеца, оставаме за малко в безвремието и тишината, а след това се прибираме вкъщи отпочинали. Обикаляли сме омайните езера, качвали сме се до вр. Мусала, където въздухът е божествен, но чарът на тази природа е именно в това, че никога не можеш да й се наситиш. Колкото и дълъг да е престоят ти – никога няма да е достатъчен. Действа като опият! Колкото повече опознавам тази планина, толкова по – силно я обичам!

Записвайки се за проекта, знаех, че този ми допир до величествената Рила ще бъде от друго естество. Така и стана… Времето беше прохладно – идеално за приключения. Нетърпението беше изписано на лицата на колегите ми. Вълнението се усещаще в гласовете ни, когато всеки споделяше очакванията си… Ето, че вече бяхме на път…

И много скоро стигнахме до свещеното място! Заставаш пред портите и се чувстваш толкова малък, а всичко в манастирския комплекс е толкова внушително! Скромно навеждаш глава и пристъпваш. Започваш да се оглеждаш, но погледът ти не може да се спре на едно място. Всичко е изпипано до най – малкия детайл. По пътя ас. Савова беше раздала индивидуални задачи, стимулиращи дедуктивното мислене, като за мен бе отредено: „Златото и неговото присъствие“. Вглеждайки се по – внимателно, в началото ми се стори трудно да кажа къде не присъства то.

Лексикалните значения на златото в българския фолкор се асоциират на първо място с „божественост“, „свещеност на златните предмети, идваща от свещеността на златото като материал“, „символ на слънцето и светлината като блясък, славата като блясък“ , „девственост и морална чистота“ , „ милосърдие“ – думи, изцяло отговарящи на представата ни за Рилската обител. Най–скъпите, най-ценните реликви от божествения дом бяха покрити с дълговечното злато.

Ореолът на кой да е светец – сияеше. От мощите на св.Иван Рилски струеше чистота и светлина, бидейки отново покрити с нетленния материал. Докосваш се до тях, а душата ти тържествува. Иконата с чудодейната сила беше в златен обков, чието предназначение беше да прикове вниманието ти към нея още със самото влизане. Всяка вещ, свързана със Светото тайнство, всеки детайл бе обгърнат от блясъка на златото, опитващ се чрез допира ни до него да ни свърже с божественото.

Когато човек напуска храма, традицията повелява да се обърнеш отново с лице към олтара и да се поклониш. Момент, в който си заслепен! Златният олтар, масивните златни полилеи, огнените пламъци на свещите, които светят с такава сила, че прогарят очите ти… Чувстваш се безсилен да фокусираш всичко онова, което се е сляло в една жълта, топла светлина… Затваряш очи, покланяш се и излизаш, благодарен, че макар и за малко си бил в Рая…

С това пътуване преоткрих Рилския манастир! Даде ми възможност да разбера неща, които при предишните ми посещения бях приемала за даденост. Старобългарският език заговори чрез ас. Савова. Стенописите и надписите разказа историите си. Докосвайки се до Рилската обител, до това културно богатство, ти се докосваш до самия себе си, до корените си, до миналото си… Несравнимо преживяване, което те обогатява не само ментално, но и духовно! С гордост мога да заявя: „Докоснах Рилски манастир“, но отсега нататък, когато се връщам на това могъщо място, ще търся същото разтърсващо изживяване, каквото бе това!

Мария Янкова

sponsors

В експедицията на тема „Докоснах Рилския манастир“ аз наистина за пръв път се докоснах до него. Природата за мен е една хармония – въздига и успокоява душата на човека, изостря сетивата към красивото и доброто. Тя учи човек да опознава съвършенството, тя е живот, сила, вдъхновение, тя е България. Друга като българската природа няма, българските чудеса като Рилския манастир. Когато прекрачих прага на манастира затаих дъх пред прелестта му. Както Иван Вазов е написал в стихотворението си „При Рилския манастир“ – „Сега съм у дома, в сърцето на Рила“ точно тогава разбрах смисъла и силата на тези думи. С тази експедиция имах честта да се докосна до част от българската история, имах възможността да бъда на мястото където Свети Иван Рилски е извършвал множество чудеса, помагал е на хората и е изцерявал от тежки болести, имах възможността да се поклоня пред мощите му и да се почувствам толкова близо до най-великия български светец.

Освен всичко това се запознахме със значението на иконостаса. Докато слушахме за предназначението и значението на всичко в църквата на манастира забелязах хората как ни бяха наобиколили и слушаха захласнати. Тогава се замислих колко хора влизат и излизат от църквите, палят свещ и не си дават сметка, че всяко нещо в една църква си има значение. За мен бе голяма чест и удоволствие, че бях удостоена с възможността да присъствам на тази експедиция и с тези хора. Написахме си своите съкровени желание на листчета. У всеки имаше искрица в очите през целия ден. Качихме се по най-старата сграда в комплекса – каменната кула.

Изминахме по отъпканата пътека в гората към пещерата на Иван Рилски, видяхме чудната църква в скалата – истинско чудо. Помолихме се на скалата където се е молил и самия Иван Рилски. Поклонихме се на гроба на светеца. Всички докосвахме камъните в пещерата и едва осъзнавахме, че сме на мястото където великия светец е спал. Всички изпълзяхме през комина на пещерата в дъното като всеки тайно се страхуваше да не се окаже грешник и да се заклещи там. За радост всички преминахме очиствайки се от греховете си. Изпълзявайки, бутайки раничките си с общи усилия излязохме на повърхността на скалата … и пред нас що е то? Всеки затихнал се наслаждаваше на невероятната гледка пред себе си – величествената планина. Продължихме към аязмото над църквата. В цепнатините между камъните се белееха навсякъде малки хартийки с желания. Цялата ни група написа по нещо. Невероятно е в тези камъни колко съкровени молби, желания и мечти бяха скрити. Колко искрени молитви бяха чували.

Не знам дали всички преди тази експедиция сме си давали сметка за това какви чудеса притежава България, но мисля че в края на деня, изморени от този пълноценен ден, в главата на всеки имаше размисли с какво точно се бяхме срещнали. Споменът за това пътуване ще остане дълго в моето съзнание.

Невена Боцева

sponsors

Отиването до Рилския манастир беше невероятно преживяване. Въпреки че много пъти съм ходила до там, този път беше различно – видях манастира с нови очи. Научих нови неща, докоснах се до местата, където е живял светецът, приближих се до него.

Никога не се бях качвала до гроба му. Когато, се качвахме до там, се почувствах като едно със заобикалящата природа, свободна от тревоги и притеснения. Горе, където се намираха гробът и местата, където е живял Иван Рилски беше много красиво. Направи ми голямо впечатление църквата, вградена в скалата, където той е живял. При провирането си през дупката преодолях страха си от тесни пространства – паникьосах се, разколебах се в началото, мислех че не мога да го направя и е по-добре да се върна, но когато успях се почувствах добре, щастлива. Може би самата сила и дух на Иван Рилски ми помогнаха.

По време на кратката почивка, която имахме, ядох много вкусен хляб, долу при манастира. Преживяването в самия манастир, когато разглеждахме, също беше уникално. Разглеждала съм го много пъти, но сега го видях по различен начин и научих много нови неща – за историята на манастира, за самия Иван Рилски. За първи път ми направи впечатление църквата, за коята разбрах много нови неща – за самото ѝ устройство, разположение и изображенията вътре и отвън, изображенията със сцените от житието на светеца. Разгледах и музея в манастира. Видях неща, които преди изобщо не са ми правили впечатление. Преди съм била просто като поредния турист, който идва да разгледа и след като си тръгне не помни повечето от нещата, които е видял. Досега никога не се бях докосвала до мощите на светеца. Беше ми за първи път и се изпълних с вяра и усетих силата му.

Наистина погледнах манастира с нови очи. Беше изживяване, което трудно би се заменило. Много се радвам, че отидох, защото е преживяване, което няма да забравя и ще остане като част от мен завинаги.

Екатерина Георгиева

sponsors

Рилският манастир е една от най-популярните забележителности в България. Предполагам, че всеки българин знае историята за създаването на рилската обител от основоположника на българското отшелничество – св. Иван Рилски. Това е паметник, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Мога да изредя стотици данни за историята на манастира, за неговата архитектура, за това колко пъти е бил разрушаван от набези или пожари, колко пъти е бил съграждан наново и т.н., но смятам, че това ще бъде напълно безпредметно, тъй като всеки в днешно време може да провери и научи с огромни подробности всичко това само с един клик на мишката. Искам да обърна малко по-голямо внимание на библиотеката, защото, за съжаление, ние не успяхме да я посетим, но ми направи впечатление, че книжовното богатство на манастира някак си остава на заден план, скрито от красотата –природна, архитектурна, художествена – царяща на това място. След посещението на манастира, гл.ас. Петко Петков ни разкри частица от богатството на библиотеката с помощта на съвременната технология. Тя е единствената запазена органична средновековна библиотека в България. В нея се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между XI-XIX в., 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и други. Началото на книжнината на манастира се дава още от самото му основаване, но от този период не са запазени почти никакви материали. В миналото в манастира са се обучавали най-добрите духовници, учители, просветители. Била създадена система за обучение – новопостъпилите послушници са живеели под ръководството и наставлението на някои по-стари подвижници. След падането на България под турско иго манастирът се превръща в спасението за редица книжовници. През вековете на робство в манастира творят книжовници като Теофан Рилски, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Мардарий, Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Йосиф Баташки, Неофит Рилски, Христаки Павлович и още много други, които продължават традициите на родната писменост. Без книжовното дело на редица познати и непознати дейци, освобождението на България и духовното пробуждане на българите би било немислимо. Отново мога да изредя имена и стотици творби с огромно значение, но не това е целта ми. Великолепието на манастира е безспорно, но словото е това, което пребъдва във вековете. То също трябва да се оценява и въпреки че не е толкова естетически радващо окото, според мен в него се крие истински важната стойност на Рилския манастир.

Габриела Момчилова

sponsors

Трудно е да се облече в думи толкова силно преживяване. Посещавала съм много свещени места в различни краища на страната, но Рилския манастир ме привлече по необикновен начин. В началото бях в силно очакване да видя кои са местата, които е обитавал един от най-големите светци св. Йоан Рилски по време на своето отшелничество. Различно е да видиш онова, за което само си чел. Този светец е пример – напуснал светския живот, заживял в пълна самота насред дивата природа,посветил себе си изцяло на Бог. От малкия параклис, през тъмната пещера, течащата свещена вода, та чак до върха на скалата се усеща присъствието на божественото. Звуците от бълбукащите поточета, от непрестанните песни на птиците допълват чувството за хармония. Още с първите стъпки в Рилската обител усетих потреперване, силна емоция. Пред очите ми се откри великолепна гледка – изящна архитектура сред красива природа. С влизането в храма „Рождество Богородично” почувствах спокойствие, защото бях обградена от необикновени стенописи, позлатени полилеи, олтари, а и от вярващи, молещи се хора. Божественото навлиза в човек чрез всички сетива, поражда непознати чувства.
Наблюденията ми върху звуците в манастира ме накараха да забележа констраста, който се получава в пространствата във и извън храма. Навън е шумно, живо, с много туристи от различни страни, а в самия храм – тихо, всеки вярващ се е смирил пред Бог и се моли за здраве, очаква душеспасение. Друго, което чухме, бяха много полезните разкази на нашия уникален преподавател ас. Савова за построяването, устройството, стенописите и всичко, касаещо манастира. Имахме възможността да видим светите мощи на св. Йоан Рилски, да се помолим пред тях, свързвайки се със светеца. Но и не само чрез мощите, а чрез всички икони и стенописи се свързвахме с божиите праведници и със самия Бог. Повечето от нас отнесохме в домовете си по нещо материално от манастира под формата на гривна с кръст, икона, картичка, но със сигурност всеки от нас е взел със себе си част от енергията, силата на това свещено място.

Щастлива съм,че станах част от този проект. Очакванията, които имах, бяха надминати. Рилския манастир и като цяло Рила, които посещавам за първи, но не за последен път, оставиха трайна следа в съзнанието и душата ми. Завършвам по начина, по който започнах – не може да се опише неописуемо чувство, то трябва да се изживее. Аз докоснах Рилски манастир!

Пламена Калъчева

sponsors

Nas Neychev#RILA16